— Искаш ли да изпием по чаша кафе докато той се събуди? Може да мине известно време… вероятно още двадесетина минути.
— Имаш ли време?
Лиз не желаеше да му се натрапва. Знаеше колко е зает, а той вече бе прекарал почти два часа с Джейми.
— Имам — отвърна той и я поведе надолу по коридора към стаята, в която лекарите от спешното отделение отдъхваха между различните случаи.
Когато влязоха вътре, помещението се оказа празно. Бил й подаде чаша димящо кафе.
— Той ще се оправи, Лиз. Не се безпокои за него.
— Благодаря ти, че беше толкова мил с него. Високо ценя помощта ти. Беше уплашен до смърт от случилото се.
Бил се усмихна, кимна с глава и си сипа чаша кафе.
— Едва не подлуди болницата с писъците си. Не можех да разбера какво точно става и затова се приближих. Господин Джейми има страхотни бели дробове.
Лиз се усмихна и погледите им се срещнаха. Но никой от двамата не даде да се разбере, че мислите му са заети с нещо повече от счупената ръка на Джейми. Освен това бе повече от очевидно, че всеки се чувства неловко в компанията на другия. Бил също й се стори отслабнал. Изглеждаше блед и уморен, но това вероятно се дължеше на факта, че работата му винаги се увеличаваше по време на празниците. В болницата пристигаха безброй пияни шофьори, пациенти с всевъзможни счупвания и травми. Снощи се бе случило с Джъстин, а днес — с Джейми. Макар че Бил обикновено се занимаваше с по-сериозните случаи — като например нараняванията, които Питър бе получил при инцидента в басейна.
— Изглеждаш добре — най-сетне изрече той, а Лиз само кимна.
Не знаеше какво да каже в отговор на тази забележка. Едва ли можеше да му довери, че мислеше за него денем и нощем и вече знаеше колко много го обича. Само че беше късно за подобни признания.
— Сигурно си много зает през празниците — отбеляза тя, само и само да поддържа разговора.
Не желаеше да каже нещо, което би могло да прозвучи като оплакване или протест. Освен това никак не й се искаше да се опитва да му пробута нещо, което той не желае. Ако той я искаше в живота си, ако по някакъв начин бе променил решението си, щеше да намери начин да й се обади. Мълчанието му бе повече от красноречиво. И тя бе разбрала посланието. Ясно и точно.
— Има доста работа. Как е Питър?
И той също като нея се опитваше да ограничи разговора до неутрални теми.
— Чисто нов — усмихна се в отговор Лиз. — И лудо влюбен.
— Браво на него. Поздрави го от мен. — След това погледна часовника си и й предложи да се връщат при Джейми: — Вече трябва да е напълно буден.
Джейми наистина бе излязъл от упойката и питаше къде са Бил и майка му. Видя ги и се усмихна широко.
— Не си забравил обещанието си, нали, шампионе?
Джейми се ухили широко и поклати отрицателно глава. Бил измъкна един маркер от джоба си. Написа му едно кратко стихче, нарисува му едно куче и се подписа. Джейми изпадна във възторг.
— Ето че се подписа пръв, Бил. Както ти обещах!
— Наистина ми обеща.
Бил му се усмихна, а след това го прегърна. Лиз ги наблюдаваше отстрани, а сърцето й се късаше от болка. Ето какво бе загубила, когато след Деня на благодарността Бил бе решил, че не желае повече да бъде част от живота й. Само че вече нищо не можеше да се направи. Бил бе взел своето решение и се придържаше към него.
— Ти така и не ме заведе да си поиграя с хвърчилото ти — рече Джейми и го погледна.
Бил като че ли се изненада от забележката му, а след това май се притесни.
— Прав си. Някой ден ще се обадя на майка ти и двамата с теб ще излезем, за да си поиграем. Може би, след като ти свалят гипса. Какво ще кажеш?
— Съгласен съм.
Джейми кимна, доволен от предложението, а Бил го вдигна от носилката и внимателно го пусна на пода.
— Много те моля известно време да стоиш далеч от стълбите. Направи го заради мен.
Джейми кимна отново, а очичките му преливаха от възхищение. Бил беше неговият герой.
— И не се опитвай да се качваш на елхата.
— Мама няма да ми позволи.
— Радвам се да го чуя. Поздрави Питър и сестрите си от мен. До скоро, Джейми. Весела Коледа!
— Моят татко умря на Коледа — информира го Джейми, а сърцето на Лиз отново се сви от болка. Това бе едно напомняне, от което никой нямаше нужда в момента.
— Зная — почтително изрече Бил. — Съжалявам, Джейми.
— Аз също. Миналата година коледните празници бяха ужасни.
— Сигурен съм, че е било така. За цялото семейство. Надявам се тази година да прекарате по-добре.