— Защо?
— За да не събуждаме у вас надежди, които може и да не се сбъднат, Михаил Тихонович. Аз съм Десантник-инсургент.
— В какъв смисъл използувате тази дума?
— В обикновения — рече Учителя и назидателно вдигна ръка от коляното си.
Офицерът тихо предупреди:
— Ръцете!
— Да-да, извинете… В обикновения смисъл, Михаил Тихонович. В нашето, така да се каже, общество има недоволни, които съставляват тайната организация на Затворените. Ние имаме позитивна програма за ново развитие на Пътя. Впрочем това трябва да се обясни.
— И вие принадлежите към недоволните? — попита Зернов.
— Да.
— Кой сте вие?
— Името ми е Линия девета — отвърна гостът.
— Продължавайте.
— М-да, благодаря… Пътя! Системата е безсмислена като ято скакалци. Плоди се, за да яде, и яде, за да се плоди. В биологията това се нарича тясна специализация — само размножение, само съхранение на вида, само старото! Безизходица… Ако се направи аналогия с човечеството, ние имаме чудовищно продължително средновековие, космически феодализъм. На вашата планета научих някои неща. — Каменното лице се изкриви в странна гримаса, нито усмивка, нито плач. — Единство на противоположностите — каква могъща мисъл! Пътя отдавна е престанал да се развива в социален план. Сега се прекрати и научното развитие. М-да… Но най-напред бе създадена военно-полицейската система, която се стреми към едно — да запази самата себе си. Техническите средства я правят всемогъща. Благодарение на техниката тя е проста и прекалено съвършена в простотата си, за да се окаже уязвима отвътре. И ние чакахме момента, когато Пътя ще претърпи поражение отвън…
— Вие — това значи Затворените? — внимателно подпита Зернов.
— Да-да… Ние чакахме. Това стана на вашата планета и ние преминахме към активни инеургентски действия.
— Така ли било…
— Не очаквах, че ще повярвате веднага — рече Десантника. — Позволете да продължа. В тази експедиция с Десантниците тръгнаха и двама Затворени. Квадрат сто и трети позволи на Альоша да излезе от зоната на кораба. Надявам се, че това ви е известно…
Зернов любезно се усмихна.
— … А аз бях оставен в резерва на операция „Вирус“. Ръководител на тази операция не се назначава. Аз съм един от старшите в четирите шестици а моята група трябваше да се укрепи в Тугарино…
— Само вашата ли? Или има и други?
— Това не зная. Всяка Линия получава самостоятелни инструкции.
— Какви бяха инструкциите на вашата група?
— С нищо да не се издаваме до удобен случай. По-нататък — по моя преценка. Но се случи нещо непредвидено. „Посредникът“ с моята група беше изнесен от кораба заедно с другите сутринта. Към средата на деня функционерите от операция „Скок“ започнаха да ни настаняват по телата… Извинете — по хората. За мен бе предназначен Дмитрий Алексеевич, единственият от сътрудниците на обсерваторията, който през този ден не бе напускал жилището си. Той се оказа феномен. Успя да блокира мозъка си. Последователно прехвърляхме в него всички Десантници от „посредника“ — той не ги допускаше до съзнанието си и се налагаше да ги изваждаме… М-да, феномен! Накрая ме вкараха в него за втори път и аз реших да рискувам. Обясних му, че съм Затворен. Това подействува. Той се съгласи да ми сътрудничи.
— Тоест той стана Десантник и старши на групата?
— О, не е толкова просто… Схемата „Вирус“ е шлифована със столетия. Тя предвижда всичко, даже невероятното. Поведението на Благоволин беше абсолютно нестандартно. Следователно той можеше да направи невероятното — да запази спомен за действията ми. Изчислителя веднага ме отстрани от „Вирус“ и ми нареди да се включа в операция „Скок“. Аз се отклоних.
— По какъв начин?
— Няколко часа ние не можехме да се движим. Благоволин получи тежка психическа травма и всъщност беше парализиран. Доложих това на Изчислителя. М-да… При евакуацията все пак убедих нашите да ме оставят във „Вирус“, но сам, без група. И още една подробност. Ние с Дмитрий Алексеевич изгубихме много часове за спойка. Едва тук започнахме да действуваме като единно цяло. Затова толкова късно съобщихме за едноместните „посредници“. Дмитрий Алексеевич не ги беше виждал. Така да се каже, повярва на думите ми…
— Защо това се разбира едва днес?
— Михаил Тихонович, не можехме да разчитаме на доверието ви.
— Но сега разчитате.
— Разбира се — каза гостът. — Тогава не можех да говоря за Десантник-инсургент, за Затворените. Сега мога.
— Защо?
— Всеки се грижи за интересите си. Бях принуден да имам предвид възможността за провал. Ако Пътя завладее Земята, организацията на Затворените ще бъде разконспирирана и унищожена. Ние с вас имаме различни начални точки. За вас Земята е център на Вселената. За нас тя е епизод. Важен, многообещаващ, но все пак… И освен това, както вече казах, не исках да събуждам надежда, която можеше да не се сбъдне.