— Значи днес вече не се страхувате, че ще загубите? — с безизразен глас попита Зернов.
Очакваше, че Десантника ще отговори. „Сега вече загубата е невъзможна.“ Но той каза:
— Страхувам се. Просто аз, както се казва, отидох твърде далеч. М-да, извинете… Разговорът ни записва ли се?
— Да предположим — каза Зернов. — Това важно ли е?
— Това, което искам да ви съобщя, трябва да бъде фиксирано.
Зернов вдигна календара от бюрото — в поставката му беше вграден микрофон.
— Много съм ви благодарен — рече гостът. — И така, заявявам, че двама резиденти са подготвили плацдарм за кацане. Къде — не зная. Те са изпратили повикване до ескадрата и са дали координати на коридор за кацане. — Учителя продиктува координатите. — Второ, установих постоянна връзка с Квадрат сто и трети, тоест с ескадрата, която се намира на орбита, приблизително съвпадаща с орбитата на Венера. Трето, благодарение действията на Квадрата ескадрата е загубила връзка с базата. Кацането е отложено до възстановяването на радиоконтакта. — Той направи пауза. Зернов седеше, спокойно допрял пръсти, и нищо не питаше. — Четвърто, изпратих разузнавачи на базовата планета на Пътя. Преди два часа получих от тях схемата на едно устройство, която ми бе отнета при обиска тук, в Центъра. Моля незабавно да започнете производството на уреда по тази схема… — Гостът облиза устните си. — Устройството би трябвало да открива Десантниците в човешкия мозък. Безпогрешно и неограничен брой пъти. Първата проба можете да направите с мене. Моля да имате предвид, че ескадрата всеки момент може да възстанови връзката с базата, след което кацането няма да се забави дълго. Около три денонощия.
Двамата майстори
Двамата офицери, присъствуващи на разпита, гледаха Учителя с огромно учудване. Ама че лъжец! — беше изписано на лицата им. Зернов едва забележимо се усмихна. Бавно изрече:
— Вие ни дезинформирате. Такова е моето мнение.
— Тогава… — Учителя прекъсна изречението. Часовникът в хола с отекващ камбанен звън отмери полунощ. — Тогава настоявам да ме изпратите при Георгий Лукич. Разговорът се записва. Няма да посмеете да ми откажете!
И офицерите се учудиха още веднъж. Шефът им, изглежда, се изплаши. Изтри усмивката от лицето си и заговори по вътрешния телефон:
— Иля Михайлович, запознахте ли се с филмите?
— В общи линии — прегракнало отвърна гласът на кибернетика. — Далечна прилика с високочестотен локатор.
— Ще можете ли да направите уреда?
— Съмнявам се.
— Защо?
— Уредът съдържа няколко хиляди елемента. Засега ни е ясно предназначението само на три. Намирам се в положението на обущар, на когото са показали снимка на вътрешностите на телевизор и са му предложили да направи същия, но действуващ.
— Ясно — рече Зернов и се обърна към Десантника. — Какво ще кажете?
Ръцете му мърдаха върху гладката дъска на бюрото. Десантника отговори с недоумение, даже като че ли объркан:
— Чакайте… Ами Благоволин?…
— Ами вие? — без пауза попита Зернов. Нещо се измени. Зернов и Линия девета продължаваха разговора за нещо, което разбираха само те двамата. Десантника загрижено рече:
— Аз трябва да се прибера… Така… След два часа, не по-късно.
Без да го пита къде „да се прибере“ и защо трябва да се прибира, началникът на Центъра се осведоми:
— Ами ако с колата?
— Така си и мислех, Михаил Тихонович. Последният влак заминава след половин час.
— Разбирам. Иван Павлович, разпоредете се Дмитрий Алексеевич да отиде в лабораторията. Да, тукашното ви име?
— Иван Кузмич.
— Иван Кузмич, та как изпратихте разузнавачи на базовата планета?
— Направих инвертор на пространството — рече Десантника. — Слабичък, не е особено скопосан, м-да… Но действуващ. — Доверчиво погледна към Зернов. Ганин се измъкна през вратата и като хвърляше по едно око към кабинета, предаде нареждането на дежурния. А неразбираемият разговор между Десантника и началника на Центъра продължаваше:
— Кои са вашите разузнавачи?
— Деца.
— Така-а… Колко са?
— Две.
— Дублирате ли?
— Извинете, Михаил Тихонович?
— Изпратили сте ги с паралелни задачи?
— За съжаление не. Подчиних се на ситуацията. Затворените държаха под око един, хм… един функционер, който не се разделяше със своята, как да кажа, приятелка. Нещо подобно на земното семейство, но по-друго — не е важно. Не можех да прехвърля разузнавач само в един от тях, тъй като вторият веднага щеше да забележи подмяната и да съобщи в полицията.