Зернов постоя няколко минути, втренчен с невиждащи очи в лампата. Реши се. Набра номера, помоли да отложат с три часа предаването на обръщението. Свали часовника от ръката си, сложи го на масата под документите и зачака.
Силата на навика
Командорът на Пътя „пощракваше“ — както винаги при силна възбуда и умора тялото на Джал ситно, едва чуто пощракваше с челюсти. Подчинените му знаеха този страшен признак и трепереха. Сьовка щеше да е много доволен да не щрака, но челюстите не му се подчиняваха. Умората се трупаше. Даже сега, след като бе направил всичко необходимо за издирването, не можеше да си почине — седеше пред пулта и мислеше. Затворените, Затворените… Не, не случайно Нурра говореше за тях! Великите, в това число, разбира се, и Джал, правят грешка, като не обръщат внимание на Затворените. Нурра май беше прав. Само тайна организация — мощна организация — би могла да създаде инвертор на пространството, който да прехвърли тук Машка и Сьовка. Така-а… Какво е известно за тях? Организацията се състои от балози от висшите касти. Първите доноси се бяха появили преди около триста години. Нищо друго не е известно. В името на Пътя! Трябваше да поговори с Нурра за Затворените, а не да го прекъсва… След като бе овладял вече опита на командора, Сьовка разбираше — бунтовниците би трябвало да надигнат глави именно при такъв удобен случай. Когато Пътя се сблъска на Земята с легендарните комонси, срещу които „посредниците“ са безсилни. И то при такъв Велик Десантник, най-презрян от презрените, жалък и подъл страхливец! О, мер-рзавец, в нито един от докладите му няма и дума за комонсите!
Сьовка се позасмя. Ласкаеше се, че земните деца са комонси, че могат да подчинят всеки тукашен шиус. Добре, добре… Но сега трябва бързо да измъкне Нурра и да се опита чрез него да се свърже със Затворите. Кълна се в черните небеса! Шефа на двете Стражи сигурно вече е успял да счупи разкошната си глава в проблема с подменените ръкавици, открити в „мълнията“ на командора на Пътя. И за да хване заговорниците, които са посегнали на особата на Великия командор, ще е готов не само да даде Нурра. Не е лошо да извика и Нул, Великия Десантник, и да го посплаши. Да го попита: скъпи мой, какво се крие в сейфа с шифрите, отляво, долу, под третата купчинка? За да си кротува съвсем тихичко, като мъничък, добричък неск в мъ-ъничка дупчица… Но засега ще почакаме. Не му е дошло времето. Командорът извика Шефа и му каза:
— Гаргок, редица срещу редица… — (Ти на мене, аз на тебе, както биха казали на Земята.) Подменените детектори интересуват ли те? Върни ми адютанта и ще научиш нещо интересно за тях.
Физиономията на Гаргок се промени — изпадна в паника.
— Ваш-ш-видливост… Аз мислех… Надявах се…
— Та на какво си се, м-да-а, надявал? — попита командорът.
— Мислех, че знаете. Господин Глор избяга, ваш-ш-видливост!
Амортисьорите на командорското кресло така изскърцаха, сякаш докът бе паднал от орбитата си. Избягал! От карцера! О, безкрайни небеса!… О, мер-рза-вец! Разбира се, пазили са го като благороден и законопослушен монтажник, а не като бивш престъпник…
— М-да-а… Не би могъл, м-да-а, да се промъкне извън пределите на моето стопанство — без особена сигурност заяви командорът.
— Какво?
— Сигурно е в дока, вашвидливост! Търсим го!
— О, вие го търсите! — злобно се зарадва Джал. — Арестувахте го без вина, а после го търсите и не го намирате… Добре. Ще оставя предложението си в сила. Намери Глор, доведи ми го и ще получиш необходимите ти сведения, и всичко ще бъде забравено. Става ли? Ще включа и моите стражници към търсенето.
— В името на Пътя, благодарен съм ви! — извика Гаргок и бързо изчезна от погледа му.
Амортисьорите отново изскърцаха — раменете на Джал се тресяха също като изкуствения радист. Поуспокои се малко и нареди: офицерите на Сулверш да се присъединят към Космическата Стража, да вземат участие в залавянето на Глор (едва не каза на курга). О, мбира и синът на мбира, нали ти беше наредено да седиш кротко и да чакаш! Свикнал си да бягаш от враговете си, та бягаш и от приятелите, о, безмозъчно животно!… Всички тук сме такива. Навиците ни заменят разума…