Разсеяно отговори на повикването на Първия ходов Диспечер. Ходовият провеждаше външен оглед на кораба — мотаеше се из Космоса с „шейна“. Край лицето му, което неясно се белееше на малкия екран, рязко и отчетливо светеха звезди. Доложи, че огледът завършва, временните съоръжения се отделят от бронята, роботите се евакуират по местата си.
— Угодно ли е на вашвидливост да погледне панорамата? — попита ходовият Диспечер.
Дали му е угодно, или не му е угодно, телеогледът на кораба влизаше в задълженията на командора на Пътя.
— Хайде, показвай. Иначе няма да ме оставиш на мира… — изфуча командорът.
Летящите в пространството край Диспечера мощни камери показаха панорамата на екрана. Корабът лежеше върху звездите като повалено дърво върху трева. Свръхсилни фенери осветяваха зеления му гръб. В черните дупки на дюзите се суетяха метални мравки-роботи. Върху бронята имаше още стотици такива. С делови, мравешки тръс те тичаха към товарните люкове, пъплеха по мостчетата, които съединяваха кораба с дока, изскачаха от фуниите на захранващите блокове и вече наистина като същински мравки облепваха амбразурите на генератора на защитното поле.
— Е, видях — избоботи командорът на Пътя. — Това ли е?
Първият ходов се позапъна, но отговори, че е това. Нямаше време да вниква в запъването му — възелът за връзка със Стражата започна предаване от маяка Юг–011.
„Лодката «Подводна мълния» пристигна в определения район и установи пряка връзка с ракетата тип «Рата», номер еди-кой си“ — доложи Стражата и командорът видя изображенията на Тачч и Клагг, притиснати в амортизационните автомати.
— Как е самочувствието, господа?
— Поласкани сме от вниманието на ваша предвидливост! — Клагг си оставаше верен на себе си и дори в амортизатора се опитваше да приклекне.
Тачч кратко рапортува:
— Всичко е наред.
— Подводницата ви чака.
— Знаем, благодаря. Лягаме на боен курс.
Джал видя и изхвърлянето на капсулата. Малкият съд изскочи като снаряд изпод носовия обтекател на ракетата и се понесе надолу, подгонен от горещия вятър на спирачните газове. Ето капсулата навлезе в атмосферата, обви се в синкавия пламък на йонизацията и изостана — от синия пламък обшивката засвети с малинова светлина и няколко секунди капсулата приличаше на зряла малина. Стремително се смаляваше, като се освети в червено, после в оранжево и накрая се отдалечи и изчезна като жълта точка.
— Висим над вас — чу се флегматичният глас на Тачч. — „Подводна мълния“, виждаме ви, готвим се да напуснем капсулата.
„В името на Пътя, поне тук всичко е наред — въздъхна командорът. — На госпожа Тачч може да се разчита. Спокойствието й е просто неправдоподобно…“
И пак защракаха клавишите и превключвателите, замигаха екраните, почтително засъскаха рапортуващи гласове. Неприятности в Малкия док — нещо се мотаят с десантния кораб и не могат да регулират люковете на десантните „чинии“. Лошокачествени акумулатори за корабните лъчемети. Съобщение от подводницата, която прие Тачч, че се е потопила и на бойна скорост се е насочила към определеното място. Малко по малко всичко се оправяше, с изключение на издирването на Нурра-Глор. Докладите на Сулверш ставаха изплашени. И гневът на командора на Пътя започна да се сменя с възхищение.
Съдете сами. Стражниците и роботите бяха претърсили всички помещения на жилищната пура, всички ъгли, складове и помещения на работилниците. С помощта на средните ремонтни роботи претърсиха целия кораб, до най-малката цепнатинка в трюмовете. Напълно отчаяни, навряха се и в радиоактивните ъгли на реакторите, пъхнаха се и в ледените резервоари на ГГ, провериха тръбата на навигационния телескоп и апаратната камера на Главния маяк, сред чиито бесни магнитни полета дори роботите едва се придвижваха.
Нурра бе изчезнал.
По средата на втория стадий от подготовката Джал прие поредния доклад на Първия ходов Диспечер, който вече бе зает с друго — ръководеше прибирането на постоянните швартове на кораба и задвижването на временните. Помощниците му, облечени в скафандри, висяха по въжетата из цялата котвена линия. И тогава командорът на Пътя изведнъж се сети къде може да е тоя проклет кург, тоя дръвник.
— Господин Първи Диспечер, питам неофициално… В стопанството ти всичко наред ли е?
Ходовият се позапъна, но отговори честно:
— Младшият Диспечер Мина получи травма при неизяснени обстоятелства, вашвидливост.