Домът на скитащите

— Тогава защо не ги изпълняваш? М-м-а?

Сулверш пое пълни гърди въздух и рапортува:

— Глор е вампир, държавен престъпник, мястото му е в поста за разпит в Изчислителя. Тъй като ме принуждават да, е, да изпълнявам, аз отказвам. Готов съм, е, да понеса — пое си дъх — наказание. Аз отказвам, ваша предвидливост!

Клагг тихо щракна от ужас и възхищение. Началникът на Стражата откопча колана с лъчемета, направи крачка напред и сложи оръжието в краката на командора на Пътя. И Великия с жест заповяда на Клагг да вдигне това оръжие. В известен смисъл да вземе Сулверш под стража! А какво ще стане после? Нима онова?

Командорът на Пътя стана, пристъпи от крак на крак и каза с тъжно удовлетворение:

— Сул, момчето ми… Радвам се, че не съм се излъгал в тебе. Да. Ако, м-да, всички изпълняваха дълга си така, сега Пътя нямаше да бъде изправен пред… С една дума, ти си юначага, кълна се в черните небеса!

— Ще се старая, ваш-ш? — излая Сулверш.

Лицето на Клагг пак изобрази страх — сега началникът на Стражата ще му даде да се разбере, само да свърши този спектакъл!

Приклекна, готов да скочи към Сулверш и да му подаде оръжието. Но командорът заповяда:

— Конвой, тук! Господин Клагг!

— Ко!… Конвой в кабинета на нъвид-вост! — изкудкудяка Клагг и като се спъваше в каишката на лъчемета, за всеки случай застана „мирно“. Изтракаха обувките на конвоя. „Спектакъл, спектакъл! — блъскаше се в главата на господин офицера. — В името на Пътя, какво ще стане?!“

— Ние, Третия Велик, командорът на Пътя Джал Осми! В името на Пътя, неговата правота и величие… — с твърд глас, но равно, без никакъв патос заговори командорът и Клагг се изправи, засия — ставаше онова, — заповядваме! Балогът, именуван Сулверш, обвинен в бунт, да се задържи… Заповядваме! Под страх от най-тежка немилост пред Тримата Велики да не му се оказва помощ, да не се подкрепя и да не се ободрява. Тази заповед трябва да се изпълнява!

Конвоят гракна:

— В името на Пътя!

Клагг също, с малко закъснение. Формулата на обвинението е произнесена! Ето я кариерата! Подскочи към бившия си началник, щракна белезниците на големите му, покорни ръце и изкомандува:

— Конвой, кръгом! В карцера! — И се учуди още веднъж, едва не припадна.

Командорът на Пътя изпрати арестувания с пълен салют, като по този начин го ободряваше, нарушавайки собствената си заповед.

Съвсем объркан, Клагг конвоира бившия си началник в карцера и доведе оттам Нурра-Глор, като по собствена инициатива му върна гривната и оръжието.

Тъкмо навреме

Командорът каза:

— Яви ли се, дръвнико! Допълзя ли, главоного насекомо! Господин началник на Стражата, можете да се върнете към задълженията си!

Нурра заизвива: „Благодетелю!“. За щастие възторженият Клагг заглуши неприличието му с войнишкото си „Слушам!“, а командорът предвидливо бе отпратил госпожа Тачч да се оправя в приемната и да подреди опашката. Веднага щом капакът на люка се затвори след Клагг, Нурра се пльосна на килима, почеса се и замислено произнесе:

— Ти май нещо… съвсем си се смъкнал. Ух, как ме сърби! Свикнал съм, разбираш ли, да се чеша със средните лапи, а тук — смигзи. Не стигам.

Джал мълчешком, злобно го вдигна за предницата на комбинезона, погледна го в блажената муцуна и леко го ухапа — за сплашване.

— Проклет главоног боклук! Ти защо поиска разрешение да излезеш?

— Къде съм искал да излизам? — озъби се Нурра.

Гледай ти! И хапе!

— В кораба.

На лицето на Нурра бе изписано пълно недоумение.

„Значи съм сгрешил — помисли си Джал. — Е, невъзможно е всичко да се предвиди. Добре. Добре поне, че предвидих бунта на приятеля Сулверш. И какво ли още не предвидих. Стига толкова…“

В този момент Нурра се пльосна на пода и започна да вие:

— Ър-роу! Аз съм жалък, безмозъчен неск! — Огромният мъжага в син комбинезон се въргаляше по килима и сам си биеше шамари с огромните си длани. — Спомних си, спомних си! Твоят приятел — в кораба е!

Машка… Машка… В гърдите на Сьовка нещо запя като малко органче — Машка! Безсмислено се засуети, като хващаше ту оръжието, ту ръкавиците си и в движение питаше:

— Къде?!

— В ремонтната камера, в „посредника“! Още като водехме Сулверш, забелязах — единият Мислещ май нещо жълтее…

— Е-е?! Жълтее!

— В открит „посредник“ е. Аз, значи, като ми разказа, тръгнах. Ама не стигнах. Ръкавиците ми не бяха по образеца, нали разбираш…

— Да вървим! По-бързо де!

— Не — рече Нурра. — На тебе не ти прилича да отиваш…

— Да вървим, ти казвам!

— Не. Ти вече ги забърка тука едни, докара го до извънредно положение… Всички екрани на кораба ще показват личността ти.