Выбрать главу

— Какво да правим?

— Изпрати госпожището — рече Нурра.

— Кого?

— Госпожището. Тачч тоест… Ще я прехвърлим в нея. Изпрати нея и мене, ър-роу… Аз ще се р-разпоре-дя!

Когато на Нурра му идваше умът в главата, даваше добри съвети. Наистина, как можеш да се убедиш, че жълтеникавият Мислещ принадлежи на Машка, ако не го прехвърлиш? А къде другаде да направиш прехвърлянето, ако не в трюма с десантните „посредници“? А от друга страна, Нурра си е пак с парадните ръкавици, тоест обикновени пластмасови калъфи без детектори. При влизането в трюма роботът пак ще го задържи. Но Тачч има сертификат… И все пак е рисковано. Тачч веднага ще съобрази, че Глор е подменен. Достатъчен е един въпрос за миналото в Монтажната и ще разбере. Ах и ах, не би искал да я забърква в тази работа! Пък и отгоре на всичко на Сьовка му беше противно. Безпощадната хватка на командора на Пътя беше необходима, абсолютно необходима — няма спор… Но на Сьовка му беше неприятно да чувствува, че и той самият става студено-безпощаден, фалшив — тича по кабинета, радва се, не, още не смее да се радва, но вече пресмята, преценява през чий труп да мине, за да отърве Машка. Списъкът продължаваше да се увеличава: Джерф загина, Ник и Глор загубиха телата си, Сулверш ще отиде под съд, наред е Клагг, а сега и Тачч. В името на Пътя, забрави себе си — Джал… Един вече загина, останалите са обречени. Несъзнателно пипна „поздравителната пластинка“. Повъртя я в пръстите си — Нурра с детско любопитство се загледа в рисунката.

— Какво е това, благодетелю?

Той предано следеше лутанията на благодетеля си. Сьовка скри пластинката, потупа го по гърба. Ех, ти, утешител, безпътна душица… Прав си, ще направя както ти казваш. С какъвто се събереш — такъв ставаш.

Извика госпожа Тачч. Извади Мислещия на Железния Рог. Заговори:

— Госпожа Тачч, вие виждате своя… — реши да не произнася думата „Мислещ“ излишно. — Заедно с господин Глор ще отидете в товарния трюм на кораба и ще проверите дали ви връщам истинския предмет. Ясно ли ви е всичко?

— Да, ваша предвидливост.

— Сертификатът ми у вас ли е?

— Да, ваша предвидливост.

— Ще го покажете при влизането в трюма. Както виждате, ръкавиците на господин Глор не са по образеца.

— Слушам.

Тачч и Нурра стояха пред командора с еднакви каменни лица. Тачч си мислеше за своето, Нурра — за своето.

— Господин Глор е открил това, което загубих — рече командорът.

— Така ли? — каза Тачч. — Къде?

— В трюма. В работилницата. Господин Глор! Ще връчите предмета на госпожа Тачч на място. Вземете… Всичко ли ви е ясно?

— Всичко, вашвидливост!

— Не ви задържам повече. Дръжте непрекъснато връзка с мен.

Адютантите козируваха и тръгнаха. Като се обърна, Нурра едва чуто произнесе „щрак-щрак“, както тогава, в трюма, при „прехвърлянето с манекен“. Кълна се в мълниите от всички цветове и видове, когато се замисля някаква интрига, той става съобразителен като Изчислител…

В кабинета се качи господин Клагг, новоизлюпеният началник на Стражата. Джал нареди:

— Започвайте приемането.

Работата си е работа

Пръв прие началника на Студения. Утвърди графика на зареждането. Това му отне няколко секунди — графикът винаги е еднакъв. В буксирната ниша, която се намира в кърмата на кораба, се вкарва буксирната ракета. Роботите свалят и последните швартове, които съединяват кораба с Главния док. Пилотът на буксира включва двигателите и тръгва към Студения. В кораба следва команда за зареждане. Маршрутът отнема малко повече от един час. Най-голямото изкуство е да се швартова корабът към пристана на Студения. Сложността на швартовката се състои в това, че двете грамади — корабът и спътникът — са принудени да се стиковат на тягата на буксирната ракета. Гравитаторът на кораба още не е зареден с хелий, а не може да се използува Гравитаторът на спътника, тъй като масата на кораба е по-голяма от тая на спътника. Ако се опита да притегли кораба, Студения ще излезе от орбитата си.

След швартовката започва зареждането (командорът подписа атестатите за течния газ). По тройна тръба от хранилището в кораба се изпомпват цели езера течен хелий, кислород и водород. Зареждането трае два часа, а после корабът отива на ходови изпитания.

— Разрешете да попитам на кого ваша предвидливост ще довери буксировката? — осведоми се началникът на Студения.

— Още не съм утвърдил… — изфуча командорът на Пътя.

Това не беше празен въпрос. При швартовката пилотът на буксира е длъжен плавно да приближи космическата грамада до Студения — масата на покой е осемдесет хиляди тона. Плавно, плавно, тъй като и най-малкият сблъсък ще смаже пристана, ще огъне тръбопроводите и зареждането няма да се състои. А ако пилотът не улучи и удари с борда си хранилището, ще стане катастрофа. Стените на сферата ще се спукат като мокра хартия и целият запас от течни газове ще отлети в космическата пустош. Гигантски загуби! Запасът от хелий за един кораб се създава в продължение на стотина местни денонощия. Но загубата на газа е половин беда. Заедно кислородът и водородът, образуват гърмяща смес. Всъщност това е най-ефективният взрив в природата и той може да гръмне и от най-дребната причина. Швартовите работи се затрудняват и от това, че се провеждат в тъмнина, откъм нощната страна на планетата — слънчевите лъчи са нежелателни. Сместа от кислород и водород се взривява и от слънчевата светлина. Дяволско нещо е тази смес… Да, по време на швартовка и зареждане Пълния командор, началникът на Студения, изплащаше с лихвите почетната си длъжност. Командорът на Пътя си размени с него церемониален салют — до края на зареждането вече нямаше да се видят.