На пилота никак не му се искаше да се раздели с лъчемета. Според длъжността си той нямаше право на оръжие, получаваше го само в особени случаи като днешния.
— Слушам — неохотно рече Тафа, изхлузвайки портупея.
Нямаше къде да сложи оръжието. Единствено зад седалката, откъдето не можеше да го измъкне дори и заради спасението на живота си… Говорителите изхриптяха — включи се връзката. Хиляди балози видяха на екраните си първия пилот, плебея Тафа, и втория пилот — Великия командор на Пътя Джал… Сладникавият глас на кореспондента от планетния предавател замърка:
— Връзката вече е включена — до тържествения момент остава една девета часа… Виждате мъжественото лице на негова Предвидливост Джал Осми редом с обикновения пилот, специалист от трети разряд. Ето ви пример, плебеи! Работете честно и ще заслужите похвала и — неведом е Пътя! — планетата може да ви види редом с Великия!…
Тафа възхитено се усмихваше. Джал козирува на невидимите зрители. Благословен да е Пътя, поне звукът не се предаваше на цялата планета, човек можеше да изругае…
— … Негова предвидливост днес вдига своя сто седемдесет и седми кораб! Пилотът Тафа буксира вече трети кораб на Пътя за най-отговорната операция, зареждането. Всички ние се надяваме, че още преди Големия залез той ще бъде вече господин Тафа, пилот от втори разряд! — Кореспондентът леко се задъха от възторг. — Хубавата традиция негова предвидливост лично да придружава корабите се зароди…
Командорът изключи планетното предаване.
— Ей, момче… Я дай да видим как са регулирани осите ти. Къде е сега маякът?
Вертикалната ос, хоризонталната ос, плоскостта на еклиптиката, радиусът на маяка, радиусът на Големия Блестящ. Векторите на тягата. Осите на гравитацията. Никакви странични мисли.
Знаеше, че господа Великия Диспечер и Великия Десантник следят всяко негово движение и ще го следят до край. И знаеше, че трябва да се върне в къщи и да отведе със себе си и Машка.
Нощната страна
И двете Слънца се скриха зад планетата. В черната пустош празнично сияеха всички прожектори, които можеше да се запалят — на маяка, върху голямата тръба на пристана, на патрулните ракети. Изглеждаше, че докът заедно с ракетите неподвижно виси във вакуума. Екраните на буксировача бяха включени към електронните очи на кораба и двамата пилоти, които седяха в кръглата кабинка, виждаха всичко наоколо. В долната част на екраните имаше тъмна ивица — докът. Далеч напред, малко по-ниско от носа, светеше балончето на Студения. Нищожно разстояние. Времето на старта бе избрано така, че докът и спътникът да се намират в противостояние. Тафа държеше ръцете си на ръчките за управление и гледаше към екрана. Течеше последната минута.
— Буксир, буксир — обади се говорителят. — Буксир, аз съм корабът. Готови за старт.
— Кораб, аз съм буксир — отговори командорът на Пътя. — Стартираме в момент „нула“.
Изреваха сирените. От площадката на работилниците скокна сигнална ракета и като плюеше цветни огньове, се устреми към зенита. Нула! Тафа размърда пръсти. Звездите, светлините, цветният таралеж на сигналната ракета заплуваха по екраните. Под краката им блесна обшивката на дока — прожекторите надникнаха в цепнатината между него и кораба. Джал се обърна към задния екран — да види как минава кърмата. Отделиха се! Буксирът похъркваше с горещата тяга и блъскаше грамадата нагоре, далеч от планетата. Патрулите приветствуваха кораба, като палеха и гасяха бордовите си светлини.
— Поздравявам ви с благополучния старт, вашвидливост — рече Тафа. — Ще благоволите ли да поемете управлението?
Както и предишните два пъти, те си разделиха работата. Тафа стартира и швартова, а командорът на Пътя пилотира по време на маршрута и помага при швартовката. През следващия половин час той пилотираше кораба към Студения. Корабът чисто и плавно легна на хиперболична орбита, забави ход и се озова под Студения — вече на елиптична орбита. Двете грамади се движеха една до друга на нищожно според космическите мащаби разстояние. Само три километра. На екраните на тавана Студения изглеждаше като играчка. Меко, светещо в небесносиньо балонче и стъклена пръчица. Беше малко напред по посока на движението на кораба. Големият прожектор, монтиран в края на пристана, непрекъснато предаваше по космическата азбука: „В името на Пътя! В името на Пътя!“ Можеха да се различат миниатюрните фигурки на хората в пристана. Мравки в стъклена тръбичка…
На долните екрани се виждаше планетата. Нощната й страна… Едва-едва пълзяха светлинни локвички, пръчици, запетайки. От върховете на Кулите мигаха предупредителни светлинки. Между кораба и планетата като предпазна мрежа под гимнастик висяха патрулните ракети. Светлинните маяци пръскаха струи плътна оранжева светлина. Цялата планета гледаше двамата пилоти, затворени в мъничката кабина на буксировача. А те чакаха корабът най-сетне да се приближи до Студения. Джал контролираше разстоянието по далекомера. За няколко секунди се почувствува момченце. И той, както и Сьовка, имаше особено отношение към пилотите. Всички момчета обичат пилотите.