Погледна към балога, който висеше до него. В съня това същество трябваше да бъде Машка. Възрастна тукашна жена. Познаваше я много добре. Нещо повече, знаеше, че тя, според понятията на балозите, е красавица. Силна, широка, с весело и лукаво лице. И заедно с това Сьовка твърдо знаеше и друго. Ако срещнеше това чудовище наяве, щеше да хукне като че са го заляли с вряла вода.
И едновременно беше сигурен, че не спи. До него във въздуха висеше същество от друг свят. Съществото се наричаше „госпожа Ник“. В него имаше и нещо човешко. Двете ръце, двата крака. Облеклото. Но лицето… Не, по-добре засега да не я поглежда в лицето. Докато си го мислеше, срещна погледа й, но бързо извърна глава. Макар че погледът на черните очи също му беше познат. Очите бяха триъгълни, черни като козината на неск. Това е едно такова зверче. Черно, тромаво, с шест лапи. Лесно се опитомява, много е чистоплътно… Ама какво става?! — мислено изкрещя Сьовка.
Тук и там между гнездата-тухлички блестяха полирани пластини. Изпъкнали. Изви се, погледна към най-близката пластина и видя миниатюрното си отражение. Да… Същото. Сиво-синя фигура със страшна бяла муцуна и черни очи. Ужасяваща муцуна. Но според тукашните разбирания — красива. Както у дома, така и тук са си „красива двойка“. Ама че идиотщина! Господин Глор и госпожа Ник — така се казват. И са съвсем възрастни.
„Ох… Ами ако не сме Сьовка и Машка?“
— Ти… Ти Машка ли си?
Оказа се, че не може да говори на руски. А на тукашния си говореше свободно. И изщрака въпроса си на езика на балозите. Изхитри се някак да изобрази името. Не да го изговори — даже да си го спомни му беше трудно… В отговор съществото изщрака:
— Аз съм, кой друг може да бъде?! Да не би Ник? Ама че смехория!…
Значи все пак е Машка… Наложи си да я погледне в очите. И нищо. Оказа се, че не е толкова страшно. Черни триъгълни неща, без бяло наоколо. Съвсем черни, като китайски туш „перла“. Само че тук няма туш. Казва се: „Черен като неск.“ Забавно животинче е тоя неск. В диво състояние живее на стада в дупки — по шест, по осем екземпляра, лесно се опитомява…
„Стига за него, чуваш ли? Трябва нещо да правим.“
Висяха по средата на Кулата. Това беше опасно. Опасността ги обграждаше като кръглата стена на Кулата. Тук всеки го дебне опасност. Тук всеки е нащрек. Не може да се плува по средата на Мястото За Покой На Мислещите, трябва да се държиш за стената. А те вече отдавна висят. Погледна надолу, нагоре — никой не летеше към тях. Машка плачливо изщрака:
— Ще се побъркам… Хайде да отлетим до стената, докато не ни е хванала Стражата!
Отблъснаха се един от друг и плавно се плъзнаха на различни места по Кулата. Сьовка се хвана за гнездата, а Машка, без да се бави, се отблъсна от своята стена й се озова до него. И с отчаяно, съвсем нечовешко движение скри глава между гнездата и гърдите му.
Какво да правим сега?
Сьовка не знаеше какво да правят сега. Със свободната си ръка почука по стената — не боли. Аха! Значи е сън! Като се поободри, почука още веднъж и изохка — по-скоро от огорчение, отколкото от болка. Тя не се появяваше веднага. Първият удар носеше тъпо, неприятно чувство, вторият — малко по-болезнено, а третият — остра болка. Сега вече беше сигурен, че не спи. Защото Глор винаги чувствуваше болката стъпаловидно. И не само Глор. Всички балози и всички животни от тази планета на Пътя.
„Пътя — помисли той. — Значи съм Глор. Тогава защо по-рано бях Сьовка? Как така? — Внимателно придържаше Машка и мислеше: — Как така? Току-що, съвсем скоро отварях портичката и водех Машка към бялото нещо. Но това не беше Глор, а аз, Сьовка. Щом мисля за себе си «аз съм Сьовка», значи наистина съм Сьовка, нали? Ами Глор? Защо в неговото тяло съм като в клетка и откъде зная, че това тяло принадлежи на господин Глор, монтажник от висш разряд?“
Много странно беше да го усещаш като обвивка. Дрехите — като обвивка на обвивката. Вдигна четирипръстата си ръка, още изтръпнала от отзвучаващата болка, и попипа комбинезона на гърдите си. Твърда като ризница синьо-сива пластмаса. Лентичките на молекулярните закопчалки са сребърни. Цветът на монтажниците… В ръката му плътно се бе впила широка гривна. Изглеждаше зеленикава и полупрозрачна като нефрит, но Глор знаеше, че цветът й се променя според осветлението. Една от пластинките на гривната беше два пъти по-широка от останалите — личният предавател. До него — отляво и отдясно — приемниците на общата мрежа и на мрежата за оповестяване на висшите касти. Четвъртата пластинка — „съгледвачът“. По нея Стражата следи придвижванията на притежателя на гривната. Петата и шестата — ключовете от къщата, гаража, колата и багажните контейнери; седмата пластинка — устройството за закопчаване на дрехите, осмата — личният номер…