„Винаги си е бил много странен“ — помисли Сьовка. Ник-Машка го пусна. Погледна към Иван Кузмич по-внимателно, промърмори: „Виж ти!“ — и изключи гривната си. А Учителя поглаждаше мустаците си и разглеждаше Ник и Глор с видимо удоволствие.
— В името на Пътя! — замоли се Сьовка, като протягаше свободната си ръка. — Бихте ли ни обяснили… А? Какво?
Ръката му мина през Учителя. Виждаше се как се белее вътре като глътната.
„Обемно изображение — досети се Глор. — Уф-ф…“ Скри ръка зад гърба си.
— Чудесно, познахте ме — отбеляза изображението. — Прекрасно… Как се чувствувате, деца?
— Просто изумително — изтърси Машка.
Това вече без съмнение беше Машка с острото си езиче.
— Нищо, нищо, ще се оправи… — Учителя се обърна към Сьовка: — Ти каза: „В името на Пътя“. Вероятно вече достатъчно си се ориентирал и даже знаеш какво е Пътя?
— Най-великото движение в историята на Галактиката, в историята на цялата Вселена!… — Думите се посипаха от Глор като от говорещ автомат. — Предначертано сливане на всички форми на живот във висшия разум! Пътя надарява низшите форми на живот със съзнание и творчески разум. Благотворното съприкосновение с висшия разум дава на тези твари, обречени да живуркат… — Глор смутено щракна, промърмори „м-да…“ и млъкна. Разбра, че повтаря заучени глупости.
— Слушайте — каза Ник. — Защо ни карате да лъжем сами себе си? Какво според вас трябва да се „оправи“? Нали всичко това вие ни го скроихте? Защо ни го скроихте?
— Е де, е де, какво толкова се е случило? — с учителски глас попита изображението.
— И питате? Можехте да попитате по-рано, там… — Тя показа нагоре.
— Още не е късно — рече Учителя. — Мога да ви върна в къщи. Моля! Но само разберете: там нищо не бих могъл да ви обясня. Много по-лесно беше да ви доведа тук. — Той описа кръг с ръце. — Това бе най-простият начин. Веднага разбрахте всичко, което е известно на балозите за Пътя.
— Чак пък всичко! — измърмори Ник.
— Да проверим… С каква тяга излитат корабите на Пътя?
— Естествено, че с антигравитационна…
— А как се ускоряват в открития Космос?
— С йонна, разбира се!
— Е, а какво знаеше Машка за ракетната тяга?
— Нищо не знаеше — намеси се Сьовка. — И няма какво да говорим за това. Говорете по същество.
Учителя поглади мустаците си и го погледна. Погледът му каза на Сьовка много по-ясно от хиляда думи, че той вече не е Сьовка. Да говори по същество молеше Глор, монтажникът от висш разряд, не човекът, а балогът. Четири пъти по-възрастен, десет пъти по-опитен и хиляда пъти по-знаещ от земния ученик. И повтори:
— Да говорим по същество… Кой сте вие?
— Не ми отговори на въпроса — рече Учителя.
— Отговорих.
— Още веднъж: какъв е смисълът на Пътя?
Ясно… Той все пак искаше да се убеди, че Сьовка е главният. Ако Глор не се подчиняваше на Сьовка, би повторил набилите се до втръсване в главите им дрънканици за „най-великото движение в историята на Галактиката“.
— Ако оставим лъжите и несъществените детайли настрани — система за космическа агресия. С една дума, мръсотия…
— А ти как мислиш? — Учителя насочи внимателните си очи към Ник.
— Да предположим, същото — неохотно изщрака госпожа Ник, и се хвана по-здраво за ръкава на Глор. — А вие ще ни отговорите ли най-после?
Учителя я погледна сърдито-одобрително:
— Я извикайте медицинския контрол…
Можеха само да се подчинят. Да го пратят по дяволите и да останат в неизвестността? „Кълна се в началото на Пътя, това вече е наглост!“ — помисли Глор, като включи деветата пластинка на гривната. След няколко секунди автоматът на медицинския контрол изпищя по радиото: „Норма!“.
— Е, ама големи юначаги сте! — рече Иван Кузмич. — Сега слушайте. Десантниците са на Земята.
Замряха и се вторачиха в него. Десантниците. Ясно. Авангардът на Пътя, пионерите на прогреса. За тях се строят малките кораби на Пътя. На Земята. Това също е ясно. Предназначението на кастата на Десантниците е да кацат на чуждите планети. За това е Пътя. За това сме всички ние, в това число и балозите. Десантниците са отвели ескадрата, натоварена с Мислещи, на Земята. И изведнъж изпитаха изключително силен страх. И срам. Десантниците са на Земята! Строихме кораби, работихме като бесни, като монтажни автомати — и защо? За да може Пътя, този космически октопод, да глътне Земята? Прекрасната Земя, за която ние, монтажниците Глор и Ник, току-що узнахме?
Десантниците са на Земята! Значи ескадрата се приближава и Земята вече не съществува! На нея вече няма радост. Тя също ще стане огромен механизъм, който произвежда и изхвърля в Космоса кораби. В името на Пътя. В името на тази чудовищна, гигантска, мръсна безсмислица.