— Извинете ни — каза Глор. — Много ни е срам.
Ник разтревожено попита:
— Тоест вие сте Десантник?!
— Глупости! — сърдито рече Учителя. — Да не си въобразяваш, че Пътя е овладял хиперпространството? Дотам още не са стигнали… Да! Това те няма да получат! Вие сте прехвърлени тук, за да понамалите малко устрема на господа Десантниците.
„Ясно, така, така — съобрази Глор. — Сивата мъгла, в която летяхме… Нашите Мислещи са били изпратени тук мигновено, тоест през хиперпространството… Как не се сети по-рано. Нали той, космотехникът, отлично се ориентира в тези неща! Нали корабите на Пътя пълзят през Космоса с години именно затова, защото теорията за хиперпространството се оказа прекалено костелив орех за него. Значи Иван Кузмич не е Десантник в тялото на човек… «Ние ви изпратихме»… Но щом не е балог и не е човек, тогава кой е той? Каква сила е прехвърлила Сьовка и Машка през космическата пустиня?“
— Слушайте ме — каза Учителя. — Повтарям: Десантниците са кацнали на Земята. Разгърнали са операция „Скок“. Тя се е провалила. И са пристъпили към операция „Вирус“. Към тайно проникване…
— Не може да бъде. Десантниците не отстъпват — промърмори Ник.
Учителя с насмешка проточи:
— Не отстъ-ъпват ли? Като ги попритиснат, отстъпват по най-великолепен начин… А на Земята ги притиснаха. — От удоволствие мустаците му щръкнаха.
— Приказки! — отговори Ник.
— Ама че си упорита!… Казвам ти, че са ги открили, те са отпратили кораба и са преминали към операция „Вирус“.
— Но как са могли да ги открият?
— Оказало се, че на Земята децата са комонси. Вие сте комонси.
— Какви? — попита Глор.
— Точно така — промърмори Иван Кузмич. — Разбира се… Това вие не го знаете. Вас са ви учили, че в Космоса обитават низши същества… Че на балозите се подчинява всеки разум… Всичко това е лъжа. Децата не се подчиняват на балозите. Обратно, те подчиняват техните Мислещи.
— А-а! Затова ли нас сте прехвърлили тук? — извика Глор. — А не възрастни.
— Най-после разбра — каза Учителя.
— Още нищо не съм разбрал — рече Глор. — Да предположим, че са ни изпратили тук. Защо?
— Операция „Вирус“ представлява тайно завладяване на хората, които ръководят планетата. Земята се ръководи от възрастните. Десантниците дебнат точно тях, а от вас се пазят като от чума. И ще успеят. Децата не могат да им попречат. За да спрем операция „Вирус“, трябва да доставим на Земята схемата на детекторите, да ги изработим и да изловим Десантниците.
— Значи ние сме изпратени, за да откраднем схемата на ръкавиците-детектори? — бавно проговори Ник.
Глор погледна приятелката си. От чувството за безсилие челюстите му се бяха схванали. Да намерят схемата на детекторите! Това е безнадеждно. Празни приказки. Мечти. Десантниците ще направят с хората това, което са правили вече с милиони разумни и неразумни твари на стотици планети. Няма как да се доберат до схемата на ръкавиците. А без нея Десантниците не могат да бъдат хванати — те са скрити в човешките тела като злокачествени микроби. Така сигурно, както Сьовка — в тялото на Глор… Затова операцията се нарича „Вирус“.
Ник извика:
— Внимание! Летят насам!
Отгоре нещо се въртеше, мяркаше се, мяташе се от стена към стена, незабележимо и в същото време бързо се увеличаваше. Слизаше посетител, който бе завършил посещението си при Мислещите. Той непредотвратимо се приближаваше. Глор и Ник трескаво се хванаха за стената. Сега този балог ще види Учителя. След още една минута ще бъде долу, при поста на Стражата… Ето го! У-иш-ш — изсвистя въздухът. Мярна се бяло лице, опънати ръце и докато го изпращаха с поглед, Ник и Глор откриха, че Учителя го няма.
Беше изчезнал, сякаш не го е имало.
Сякаш Глор и Ник са на посещение при своите Мислещи и нищо повече.
Сякаш си бяха предишните предани деца на Великия Път. В този момент отново се появи Иван Кузмич. Прозрачен силует, който постепенно се сгъсти и стана отчетлив. Едва тогава си спомниха, че Учителя беше обемно изображение, а не човек.
— Вие ще се доберете до схемата на ръкавиците — проговори изображението. — Задачата е разрешима, ако се действува пак по същата операция „Вирус“.
Ръкавиците
И втори, и трети, и четвърти път край тях слизаха посетители на Кулата. Последен беше някакъв стар командор — широкоплещест, стегнат, той изсвистя край тях като торпила. Изпод командорския шлем мрачно блеснаха студени като ледени метеорити старчески очи.