По това време Ник и Глор вече бяха останали сами. Завинаги. Притиснали лица към гнездата, те си даваха вид, подобаващ на „безмълвна почтителна беседа с Мислещите“. И като другите посетители мислеха за своите си работи. Но мислите им биха се сторили странни на този, който би успял да ги прочете… Стражата би заплатила скъпо на такъв ясновидец!
Лични номерирани ръкавици… Едва ли не най-важният предмет в бита на планетите на Пътя. Най-голямата тайна. Нещо средно между автоматичен паспорт и лична охрана. Паспорт без снимка, охрана без оръжие. Ръкавиците не могат да се разменят — ако ги сложи друг балог, те ще се спукат. Но никой не би и помислил да си разменя ръкавиците. Спуканите ръкавици означават, че тялото на балога е завладяно от друг Мислещ.
От раждането до смъртта си балозите не се разделят с ръкавиците! Как иначе! Да загубиш тялото си по планетите на Пътя не беше по-трудно, отколкото в някоя европейска страна да си загубиш шапката или носната кърпа. Не случайно Глор винаги се страхуваше, че могат да похитят тялото му. Тоест да извадят разума му и да го превърнат в кристалче, в Мислещ. А в замяна да пъхнат друг разум. Единственото, което спираше тези похитители, чхагите, бяха ръкавиците. Заедно с новия разум бяха необходими и нови ръкавици. Без тях балогът се чувствуваше по-зле, отколкото ако беше гол — беззащитен, почти мъртвец. И тайната на ръкавиците беше най-голямата, най-важната тайна на Пътя.
Затова се наричаха толкова надуто — „детектор-опознавател на личността“. Затова новите ръкавици се раздаваха по списък, а износените се приемаха обратно от служителите на Стражата също по списък. Те се произвеждаха в подземните свръхсекретни заводи на Стражата, където никой нямаше достъп. Там работеха автомати. Нито едно живо същество не беше виждало как се правят детекторите. Но всеки балог си представяше как са конструирани. В ръкавиците има две молекулярни схеми. Едната бе така нареченият „планетен посредник“. Другата — опростено копие на Мислещия на този балог, за когото са предназначени ръкавиците. Когато се слагат, „посредникът“ сравнява разума с неговото копие и ако намери различия, взривява схемата. Ръкавиците се пукат и Стражата арестува подменения.
Ето тази подробност е важна за земните хора: „планетните посредници“ реагират само на балозите. И просто не забелязват Мислещите на другите разумни същества, автоматите, животните. Затова Сьовка и Машка преспокойно могат да обитават в телата на балозите — ръкавиците на Глор и Ник няма да реагират на прибавените Мислещи. Така ще бъде и на Земята, ако на всички хора се раздадат детектор-опознаватели на кой да е балог. Детекторът „няма да забележи“ хората, но щом до него се приближи Десантник, схемата ще се взриви. Защото от всички балози, колкото и да са те, детекторът понася прикосновението само на един-единствен — на стопанина на ръкавиците. А стопанинът няма да бъде на Земята. Десантниците нямат тела, затова не им се полагат ръкавици…
Да, замисълът на Учителя изглеждаше прост и ефектен. Машка и Сьовка трябваше да използуват Глор и Ник като трамплини — да скочат от техните тела към върховете на пирамидата… да се вмъкнат в ръководството на планетата. И там да открият тайната на детекторите. Операция „Вирус“ срещу операция „Вирус“. Смел замисъл, но как да се изпълни? Да скачат от тяло в тяло, докато не стигнат до самия връх, до Великите? Десантниците биха постъпили така. Те са специалисти. Обучават ги в Специалния факултет на Космическата Академия, познават различните типове и схеми „посредници“. А Глор и Ник само са виждали „посредници“ у познати командори, и то от средна мощност. А за да скачат, са им необходими мощни, от серията „ЛЛ“. Необходимо е да се познава „ИП“ — инструкцията за прехвърляне, — в която е обяснена техниката на прехвърлянията. „Посредникът“ не е играчка. При неумело боравене с него може и да убие…
Значи преди всичко трябва да се сдобият с „ИП“. После с „посредник“. После да търсят обект за прехвърляне. Желателен е висококвалифициран инженер-химик, специалист по детекторите, но къде да го намериш? Глор и Ник са монтажници от висш разряд и поддържат връзки само със своите, с членовете на същата каста. Сред приятелите им няма нито един химик… А достъп до схемите на детекторите има вероятно Главния химик на планетата.
„Ама че работа! — помисли Сьовка. — Все пак се накиснахме…“
Учителя можа да им даде само три практически съвета. Първият — да вървят към „върха на пирамидата“. Вторият — да използуват само „посредници“ от типа „ЛЛ“. Третият — да не пренебрегват случайностите (ако това може да се нарече практически съвет).