Затова с монтажа на големия тягов реактор се занимаваха само монтажници от висш разряд.
Веднага щом Глор стъпи на площадката, гривната пак стисна китката му. Запищя гласът на дежурния преводач — помощника на Първия Диспечер.
— Плавен Път — каза Глор. — Вика ме Първия.
— Плавен — отговори Ник.
С ръка, облечена в дебела, лапеста работна ръкавица, тя се хвана за дебелото въже и се плъзна по него към горивния автомат на ГТР. А Глор скочи в тръбата и полетя надолу, към нулевия етаж, под земята. Отново се замяркаха цифри. Девети — краят на ГТР. До четвъртия етаж се монтират резервоарите за втечняване на газовете — хелий, водород, кислород. От четвъртия надолу са ходовите двигатели. На първия са опорите за кацане, най-долната точка на кораба, краят му. От нулевия етаж надолу, дълбоко под земята е скрит гравитаторът на Монтажната. В полето му висяха конструкциите на бъдещия кораб и самата Кула на града.
Ако полето се изключи само за секунда, цялата грамада ще рухне — помисли си Глор. Като Старата Кула. Тази неочаквана мисъл го порази. Точно бе слязъл на нулевия етаж.
Глор спря, хвана се за края на товарния тунел и погледна надолу. За дъно на Кулата служеше стометров диск от еластично, така наречено космическо стъкло. През него се виждаше мембраната на гравитатора — шлифован до невероятен блясък лист благороден бронз. Повърхността на стъкленото дъно беше мътна, издраскана, почти матова. И все пак пропускаше достатъчно светлина към мембраната. Под стъклото изглеждаше, че тя вибрира. По нея пулсираха и се сливаха отразени светлини. От време на време се завъртаха, после се разделяха, образувайки тайнствени шарки. Но Глор добре знаеше, че светлинната игра се получава от движението на лампите на нулевия етаж. Че вибрациите на бронзовия излъчвател не могат да бъдат забелязани с просто око, както е невъзможно да се проникне в подземието на гравитатора. Това подземие може да издържи взрив на водородна бомба. В него не може да се проникне. Единственият тесен отвор се охранява от наряд на Стражата и от безпощаден пазач-автомат.
Глор въздъхна, поднесе гривната до ухото си и се убеди, че времето изтича. По устав той е длъжен да се яви при Първия в течение на една осемнадесета от часа след повикването. Подръпна маншетите на ръкавиците си, оправи каската си и се гмурна към центъра на етажа, към кабината на Първия Диспечер.
Тук беше теснотия, шум, суетня. Товарните тунели бълваха контейнери с оборудване — цялата кърмова част на строителството се снабдяваше от нулата. Тук балозите и автоматите се движеха по-бързо, отколкото горе. Гърмеше гласът на дежурния преводач. Въздухът бе пропит със страх — тук вилнееше самият Първи Диспечер. Той командуваше своите осемнадесет заместници, а те — сто шестдесет и двамата заместници на заместниците и същото количество помощници на заместниците. Глор беше помощник на заместника на Първия Диспечер и до днешния ден много се гордееше с това звание. Подозираше, че предишното му тяло е имало званието заместник. Иначе защо ще го издигат него, младия монтажник, на такава отговорна длъжност? Освен славата тази длъжност му носеше и сто и осем редици на година. Заедно с обикновената заплата на монтажник от висш разряд — осемдесет и една редици — това правеше доста прилична сума…
Докато се промъкваше през гъмжилото от автомати, контейнери с оборудване, връзки тръби, макари с кабели, обтегачи, транспортни въжета, бутилки, опаковки с пластмаси, Глор не изпитваше обичайния страх пред Първия. Точно тази сутрин те с Ник си мечтаеха как ще го назначат на длъжността заместник на заместника на Първия Диспечер. Най-вероятно след ходовите изпитания на кораба. Колко странно, че всичко това свърши.
Свърши през деня, преди вечерния вятър.
Поклати глава. Смешно. Не през деня, а през нощта, на Земята, край лехата с теменужките.
Усети в роговите си челюсти вкуса на малини и плю. Вкусът му се стори отвратителен. А в главата му всичко странно се обърка. Изведнъж си спомни за курга Нурра и видя изгорената му плешка, и стената на дихателната торбичка, която пулсираше в раната.
Глор спря. Ослуша се към гривната си — не, никой не го викаше. Имаше чувството, че са го извикали. Странно… Върху плоскостта на контейнера, който изпълзяваше от транспортния тунел, му се привидя злобната муцуна на Нурра. На фона на надписа: „Да се транспортира, придружен от балог.“