Потрепервайки от вълнение, Глор заповяда на монтажниците да наредят липсващите пластини, да ги прихванат със заварка и да извадят автоматите от фунията.
С Изчислителя не се спори…
Изпитание с обстрел — проверка на фунията в работни условия. Когато корабът се устреми в Космоса, и деветте фунии, насочени напред, ще ловят метеоритите — мънички камъни, блуждаещи в междузвездния вакуум. Метеоритите ще удрят краищата на фуниите. Ще се блъскат в бронята със същата скорост, с каквато се движи корабът. И бронята трябва да устои, и разширението трябва да бъде сглобено така точно и правилно, че всички камъни да отиват в реактора на захранването, като банички в стомаха на лакомник. Такова е предназначението на захранващите блокове. Те превръщат насрещните метеорити в чудовищно горещо вещество — плазма — и я впръскват в тяговия реактор. Колкото по-бързо се движи корабът, толкова повече прах и камъни попадат във фуниите и толкова повече плазма — в ГТР. И толкова по-силни са ударите на метеоритите по бронираното разширение.
Разбира се, на планетата фуниите не могат да се изпитват с пълната сила на ударите. Затова пък се взимат по-едри и тежки камъни. И ако фунията е сглобена лошо… „Ах и ах, тогава е зле! — мислеше си Глор. — Впрочем горните пояси на бронята са сглобени и шлифовани чудесно. А в гърлото метеоритите отиват вече с погасена след разширението скорост. Изчислителя май си знае работата.“
Изчислителите не грешат!
Монтажниците мъкнеха пластините и ги слагаха по местата им. Наложи се да махнат автоматите — те просто нямаше да разберат нареждането да монтират пластините временно. Глор се суетеше заедно с бригадата. Караше ги да бързат, подвикваше, между другото оглеждаше готовите шевове и постепенно се успокояваше. Заварката на широката част изглеждаше идеално.
Фунията се освети от ярка, треперлива светлина. Значи високо горе, над охлюва на генератора вече са заредили оръдието и са включили прожектора за димна светлина. Мъгливият виолетов конус закри разширения край на фунията, ограничавайки опасната зона.
Когато включиха прожектора, Глор остави помощника си да довърши работата и се върна на площадката. Питът вече бе отворил контейнера си, беше извадил скоростния видеопредавател и го бе насочил към края на разширението. Лицето на пита светеше в лъча с метален блясък.
— Вълнуваш ли се, монтажник Глор! — проговори бодър глас. — Първият изстрел по първата фуния, а?
На площадката скочи Тачч — бригадирът на съседния, осми захранващ блок. Стара монтажничка. Те с Глор бяха приятели — дотолкова, доколкото монтажниците могат да бъдат приятели.
— В името на Пътя, успех! Кога успяхте да дошлифовате дъното?
— Не сме успели — безгрижно отговори Глор. Тачч тихо и изумено щракна. Вгледа се в екрана и с неуловимо движение се гмурна в димния лъч, отблъсквайки се от бронята като топка, на зигзаг слезе във фунията и след секунда изплува. Потупа Глор по каската и каза:
— Добре е шлифовано. Само в третия ред има дефект. Да ти покажа ли?
Скочиха в разширението. Докато летяха, монтажничката прошепна, като здраво го държеше за рамото:
— Махни се от площадката при изстрела! Рикошети!
Глор загуби равновесие и се завъртя, потъвайки в проклетата фуния. Яростно се отблъсна, излетя нагоре, вкопчи се в креслото. На трийсет метра от него госпожа Тачч спокойно стоеше пред своя бригадирски пулт.
Под фунията с трясък се затвори капака на реактора. Всичко е готово. Сега ще произнесат уставното изречение: „Господин помощник на заместника, готови за изпитания“. И какво ще стане тогава?
Сега Глор вече знаеше какво ще стане. Метеоритите ще се ударят в шевовете на временните пластини. Ще се отразят от стиковете, ще се върнат обратно в разширението — в кърмовата стена — и ще рикошират точно тук, на площадката. Ето какво ще стане. Или камъните ще го пречукат и той ще се възнесе в Мислещ, или ще пробият тръбопроводите за течния хелий и той ще отиде на каторга. Да, той, защото Изчислителя не греши. Просто е невероятно с каква точност проклетите Мислещи са избрали времето. Именно тези пластини ще дадат рикошет към неговото работно място!
Друго е невероятното, рече си той. Колко покорно ослепя. Беше длъжен сам да изчислиш рикошетите, а не посмя. Е, Изчислителю… В името на Пътя, ще видим!
Помощникът му се изкачи от фунията. Глор изкомандува:
— Следвайте ме!
Те примъкнаха един брониран лист от главната обшивка. Закачиха го във въздуха пред работното място на бригадира, като закриха полезрението на представителя на Изчислителя. Питът затрака с магнитните си обувки, заобиколи листа, изтъпани се пред него с камерата си. А помощникът стана сив от страх — старшият проговори в гривната: