— Според мен ти ревнуваш.
— Не — каза Ник, като отваряше вратата на банята. „Кисел вихров душ — най-доброто средство за почистване на кожата и възстановяване на силите“ — твърдеше рекламата…
Глор извади от стената малък тезгях и се залови за модела на кораб. Всички монтажници строят модели. Полезно занятие, което много помага в работата. Докато работеше с миниатюрния молекулярен поялник, опрял чело в рамката на микроскопа, Глор мислеше. По-рано, когато работеше, не мислеше. Правеше му удоволствие да седи на високия стол, да сглобява по памет, без грешка, миниатюрните детайли, да диша миризмата на нагрята пластмаса. А сега всичко бе отишло по дяволите. Когато батерийката на капитан-автомата заработи и той замига с лампичката за готовност съвсем като истински, Глор не усети удовлетворение и захвърли поялника.
Ник лежеше на пода, почуквайки с обувка. Любимеца на Пътя тичаше край нея на четири лапички, а с предните, хващателните, ловеше ту обувката, ту ръката й. В банята тихо се трудеше роботът-чистач. През полупрозрачните стени се процеждаше утринната светлина, лека-полека гаснеха осветителните панели.
Всичко това не беше реално. Стената и таванът бяха разделени от сянката на съседната къща на две половини и това също не беше реално, както и смътният спомен, че на Земята те редовно изпадаха във вцепенение, което се наричаше сън. Реална беше само опасността.
Той наведе очи към модела. Объркахте се, страх ви е, скрихте се — мигаше огнената топлийка. Глор изключи батерийката. Отвори кутийката с детайлите и хвана с пинсетата зелено конусче — „дюзата на главния двигател“. Постави я до стената изправена като войниче. Проблем номер едно — задачата на Учителя, схемата на ръкавиците. Чудесна задача, ако знаеш как да я изпълниш… Редом постави втора дюза — това беше кургът Нурра, с когото, ще не ще, трябва да се занимава и по-нататък. Третата дюза представляваше Изчислителя.
Докато успокояваше Ник, той беше съвсем сигурен, че свръхмозъкът не е сгрешил, а е искал да се отърве от него. Нещо странно се прокрадва още в разговора му с Първия Диспечер. Нима Изчислителя е могъл да надуши, че Глор вече не е Глор?
Даже си помисли, че Мислещите са подслушали разговорите им в Кулата, но се подсмихна и поклати пинсетата. Те са глухи и слепи и в това е главната трагедия на Пътя. Балозите не умират, но стават глухи, слепи, неподвижни кристалчета. Не, засега още никой не знае. Дали се досещат — това е въпросът…
„Интересно, ще ми стигнат ли конусчетата? — помисли Глор и постави четвъртото. — Госпожа Тачч. Която, без съмнение, е очаквала номер от Изчислителя и кой знае защо, е пожелала да спаси него, Глор. Защо? Тя го предупреди и го спаси, като рискуваше себе си. Съмнението в правотата на Изчислителя се тълкува като неподчинение.“
Четирите войничета стояха в редичка. Четири неразрешени въпроса — прекалено много за половин денонощие… При това единият трябва спешно да бъде решен… Глор извади от редицата втория конус, който означаваше Нурра. „Докато не са го хванали — а рано или късно Стражата ще се добере до него, — трябва да се приключи с курга. Най-сигурното е да се премахне — твърдо помисли Глор. — Такава е цената на сантименталността. Неуместната жалост свършва така.“
Глор разклати кутията. Празни разговори, празни съмнения. Всичко опира в „посредника“. Това е единственият проблем. Да се намери „посредник“ и инструкция за прехвърляне.
Ако притежават „посредник“, ще избавят Нурра от тялото на животното и ще обезопасят и себе си. Ще станат други балози и ще се отърват от коварните замисли на Изчислителя. И ще започнат издирването на схемата на ръкавиците. Бързо, незабавно трябва да се сдобият с „посредник“. През него пак премина сянката на ужаса, както тогава, когато мислеше за прехвърлянето на създанията. Разтърси кутията. Детайлите весело затракаха. Любимеца на Пътя дотича при него — искаше да си поиграят.
Глор се обърна към Ник:
— Слушай. Наредено ни е да почиваме още две и половина денонощия. Според мене няма време за почивка…
— Продължавай — каза Ник.
— Да вземем госпожа Тачч. Тя е благоразположена към нас. Има широки познанства. Да започнем с нея.
— Имаш предвид химиците ли?
— И химиците. Нали с нещо трябва да се започне.
— На нея не може да й се вярва — рече Ник.
— В името на Пътя, защо си настроена така срещу нея? — попита Глор. — Тя е спокойна, доброжелателна, услужлива…
— Тя прилича на чхаг.
— Така ли…
— Разбирам — промърмори Ник. — Нямам абсолютно никакви… Но ти самият казваш, че е загадъчна… Беше смутена. Не е прието да се говори за чхагите. Само някой грубиян като Нурра ще нарече друг грубиян „чхаг“…