Нисък, тътнещ рев прониза водата. Звярът беше мъртъв, но някакъв нерв, включващ сигнала за атака, още живееше. У-ур-р… У-рр… — ревеше ледената вода. Сумунът потъваше и ботът като омагьосан го следваше.
Глор започна да подготвя буксира — обикновено измъкваха убитите сумуни горе и ги кинографираха до бота. Тачч го спря:
— Защо? Свършихме си работата…
„Толкова по-добре“ — помисли си Сьовка. Звярът поразително приличаше на земен бръмбар-плувец. Беше хиляди пъти по-голям и значи милиарди пъти по-тежък, но плоското бронирано тяло, шестте крака-плавника, главата, сраснала с туловището, и гладките, идеално обтекаеми линии на тялото — всичко беше като у бръмбара-плувец. И челюстите — извити, металносини, като саби на великан. Даже очите му бяха като на земното насекомо — сложни, всяко съставено от много хиляди оченца… На Машка и Сьовка им стана странно и страшно. Това чудовищно същество, лишено от страх, и равнодушно-злобната монтажничка Тачч, която неизвестно защо го бе убила. Наистина защо? Проследи го, подмами го, атакува го, като едва не загина, и го изпрати на дъното, кой знае защо, прогони трупоядите, а сега го гледа с надменна скука.
Глор посочи с очи към нея…
— Ник, струва ми се, че започвам да те разбирам.
На връщане Тачч и Ник, която прекрасно се владееше, говореха за работата си. Обсъждаха настройката на големия реактор — на тази тема монтажниците от висш разряд можеха да говорят до безкрайност. Те спореха, а Глор си спомняше какво му е известно за сумуните. Най-едрият звяр на планетата и вероятно най-древният. Но тук никой не се интересуваше от старините. Сумунът живее много дълго — не е известно колко, — от това също никой не се интересуваше. Разрешено е неограниченото им унищожение, защото звярът напада подводниците. Всички загинали подводници се приписваха на сумуните. Скоростта им при атака е около сто и двадесет километра. Като че ли това е всичко. Подозрително малко. За костенурките наб е известно много повече.
„Е, малко знаем за сумуните — мислеше Глор, — но това съвсем не е подозрително. Практически тук няма биолози, а лекарите се занимават само с присаждане на съзнания. Медицината и биологията не ни трябват — злъчно си помисли той. — Прехвърлените съзнания лекуват телата си без всякаква медицина и биология… Но защо започнах да мисля за това? А! Тачч изстреля втория заряд в главата. Така се отървават от балозите, когато искат разумът да загине заедно с тялото. Ставаш подозрителен — предупреди сам себе си Глор. — Надявам се, не мислиш, че сумунът като Нурра е имал съзнание на балог! Кой ще рискува да се приближи към сумун с «посредник» и защо?“
Отхвърли тази глупава мисъл. Всъщност сега му се налагаше да премисля отново всичко, което знаеше за народа на Пътя. Не му беше до сумуни.
През това време спътничките му бъбреха за това-онова. Госпожа Тачч разказваше за новия, току-що появил се в продажба бот за подводен лов — „Повелителя на ураганите“. Глор се заслуша. Новият тип бот бил неуязвим за сумуните. И ударите в скалите не му причинявали вреда. Но скъпо, скъпо… Госпожа Ник се държеше безукорно, изглеждаше спокойна и доброжелателна. „Браво“ — помисли Глор. И между другото вмъкна отдавна замисленото — покани Тачч на гости: „Ще си поседим заедно над моделчетата, това, онова…“
Разделиха се много доволни един от друг. Отидоха всеки в своето си гроздово зърно и веднага — в антигравитационните кабини. Като всички космически инженери, монтажниците не можеха продължително време да се намират в нормалното поле на притегляне — започваха да ги болят ставите, мислите им се объркваха. Глор едва стигна до кабината си. Хвърли се в антигравитационния хамак и дълго се въртя от една страна на друга, докато не престанаха да го болят костите. Тогава потъна в спокойна, ясна неподвижност, която заменяше на балозите съня.
Пак покана
Вдигна го гривната. Часовоят при входа в коридора предупреждаваше: „При господа монтажниците от помещение 7–17 идва гост!“ Глор скочи, бързо сложи ръкавиците си. Ник отвори вратата. Звънна оръжие. През прага пристъпи — не, прехвръкна — непознат офицер в униформата на Космическата Стража, с параден комбинезон с позлатени изображения на лаби-лаби по портупея.
— В името на Пътя! Девет пъти по девет извинения, госпожа Ник, господин Глор! Представям ви се: Клагг, заместник на началника на личната Стража на негова предвидливост командора на Пътя Джал Осми…