— Това е „посредник“ от планетен клас.
Стана тихо. Дмитрий Алексеевич седеше, стиснал слепоочията си с пръсти.
— Сега, сега… — промърмори той. — Сега ще си спомня… А! Точно така — планетен… Извлича само тези Мислещи… Нашите не… как да го формулирам?… Нашите не ги приема. Безвреден е за мозъка, Анна Егоровна. Имаше още нещо, сега… А! Действува ен пъти, след това се самоунищожава. Цялата им апаратура, която се изнася от кораба, има ограничен брой цикли… — Физикът мърмореше като насън и това толкова не приличаше на обичайния му самоуверен маниер, че на всички им се свиха сърцата. — Ен, ен… Но колко?… Вероятно девет. „Посредник“ за деветкратно действие. Той не може да бъде използуван на контролния пункт.
— Не мо-о-же ли? — попита Ганин. — Откъде знаете всичко това? (Благоволин не отговори.) Защо не доложихте по-рано?
— Едва сега си спомних, Иван Павлович.
— Защо девет? — попита някой.
— Те имат деветична система на броене — каза Благоволин.
Началникът на Центъра допря връхчетата на пръстите си, стана:
— Благодаря ви, другари. Отлагаме оперативните решения. Засега ще правим изследвания. Първо, трябва да получим рентгенограми на уреда. Използувайте рентгеновите апарати, които са монтирани на входовете. Направете снимки в различни ракурси. В джобовете, в чантите, в обувките. Възможно е уредът да е напълно прозрачен за рентгена, а пък ние облъчваме щабните работници всеки ден. Второ, лекарите, психолозите, физици те да направят комплексно изследване. Представете програмата за утвърждаване. Уредът да не се поврежда. Разрешавам да се включи не повече от два пъти…
— Михаил Тихонович! — извика лекарката.
— Не повече от два пъти — твърдо повтори Зернов.
Трето… „Апостола“ не трябва да знае, че „посредника“ и кристалите са открити. Впрочем следствието ще проведа аз. Последно. Заповядвам да се смята, че нищо не сме достигнали. Нищо. Пленили сме шестима врагове — това наистина не е победа… Свободни сте, другари. Дмитрий Алексеевич, останете.
Изчака, докато всички излязат:
— Дмитрий Алексеевич, вие играехте. Лошо играехте. Не сте добър артист…
— Признавам — рече физикът. — Не съм Москвин.
— Преструвахте се, че си спомняте.
— Е да. Останалото е истина. (Зернов сви рамене.) Не ми ли вярвате? Всичко, което казах, може да бъде проверено. Със сигурност „посредника“ е бил пускан в действие веднъж — след осем включвания той ще се разпадне, дори може би след седем. Проверете. И както вече казах, за рентгена той е непрозрачен.
— Защо играехте? — попита Зернов.
— Михаил Тихонович… Нали не съм самохвалко? Давам ви изключително ценна информация. Без нея „посредникът“ щеше да бъде унищожен. А той ще ни послужи, пък макар и само за операцията „Тройно звено“… Смея да ви напомня, че ви дадох информация за еднозарядния „посредник“ и днес тя се потвърди по най-убедителен начин. Какво ви засяга това как се държа на съвещанията?
— Неубедително — рече Зернов. — Аз трябва да зная всичко, което знаете вие. Тогава, когато ми е нужно на мене, а не по ваше усмотрение. Сега трябва да зная защо играхте.
Физикът извади служебното си удостоверение, сложи го на масата.
— Вероятно съм отстранен от работа.
— Нямам друг изход.
— Готов съм. Михаил Тихонович, имам една молба — чакам писмо или телеграма. Нека получа съобщението и тогава ще ви разкажа всичко. Лично на вас и на никого другиго.
И тъжно излезе от кабинета, като влачеше големите си крака. Зернов каза в празното пространство:
— Глупаво… Но какво да се прави?
Ако той не предприеме дисциплинарни мерки по отношение на Благоволин, ще ги предприемат по отношение на самия него. Даде разпореждане на Ганин за домашен арест. После написа няколко думи на едно листче от надписания с неговото име бележник, сложи датата и запечата листчето в плик. Отвори големия сейф, още една вратичка в него и прибра плика там, в отделението за най-важните документи.
Обикновена разходка
Преди две денонощия светът изглеждаше прекрасно подреден. Приличаше на Слънчева система, в която светят три Слънца — Великите, — а около тях по сложни, но неизменни орбити обикалят членовете на висшите касти. Всичко беше ясно и определено. Целта на Пътя бе определена веднъж завинаги. След смъртта — възкръсване. В живота — стремеж нагоре. В тъмнината на подземните заводи пъплеха най-низшите от низшите, „комбинезоните на капки“, париите. Розовите комбинезони обслужваха повърхността на планетата и мечтаеха за работа в Монтажните. Един на хиляда се допускаше до обслужването на ракетите. За балог от висшата каста началното стъпало на успеха беше орбиталният монтаж. Последната степен — Безсмъртие и Вечен живот на спътниците. Преди две денонощия стремежите на Глор и Ник бяха насочени натам, нагоре. А днес, когато бяха удостоени с поканата на самия командор на Пътя, монтажниците мрачно нахлупиха качулки до самите си очи и надничаха отдолу като рош-роши, затворени в клетка… Орбиталните монтажници получават отпуск веднъж на половин година — такъв е уставът на Главния док. На орбитите няма място за хора без работа. Там не можеш да се запознаеш с биохимик, специалист по детекторите.