И като се огледа, бързо отвори калъфа — срещу Глор се насочи излъчвателят на „посредник“.
— Подчинявам се на насилието — рече Глор. — Е, казвайте…
— Вие правите подмяната. Новият, хм, вие знаете кой, ви дарява с Безсмъртие и звание Диспечер или Пълен командор — по избор. И съответствуваща длъжност в Космоса. Имайте предвид — Безсмъртие! Съгласявайте се!
Безсмъртието е най-големият съблазън за смъртното същество… Да получиш правото докрая на Пътя да преминаваш от тяло в тяло, без да чакаш ред, без нито миг небитие! Но на Глор му трябваше „посредник“. Само „посредник“. Вълшебната пръчица, универсалният ключ за всички проблеми.
— Да предположим, че се съглася. Какви са гаранциите?
— Никакви — рече Светлоокия. — Моля ви! Действието само по себе си съдържа гаранциите. Вие ще станете собственик на тайната — новият Велик, ще не ще, ще бъде принуден да ви позлати.
— Или да ме унищожи.
— Пфу… Делови отношения, господин Глор! Ние не сме убийци. Ние сътрудничим честно.
— Думи — каза Глор. — Има ли инструкция за прехвърляне?
— Разбира се. Тя е в калъфа при уреда.
— Срокът?
— Не е особено важно. По-добре да не се отлага.
— Допълнителни указания?
— Ръкавиците за новия собственик утре ще бъдат в ракетата. Не се разделяйте с калъфа, само при полета го скрийте в контейнера. В никакъв случай не изваждайте Мислещия. Чувате ли? — със заплаха в гласа попита инженерът. — Това е категорично условие. Помнете, че не можете да ни излъжете. Възмездието ще настъпи мигновено.
— Добре — рече Глор. — Аз пък ще се постарая да не ме излъжете вие.
— Ние какво… Унищожете Мислещия на известното лице. На госпожа Ник нито дума. Плавен Път. Безветрено пътуване.
— Безветрено пътуване — каза Глор. — Да, а защо се обърнахте — към мене?
— Нали ви казах, че сте назначен за адютант на известното лице. Хайде, вървете, вървете, вървете! И Глор тръгна.
Договорът
Голямото Слънце висеше ниско над дърветата. Всеки момент щеше да се скрие в облаците, които бавно се спускаха от зенита към хоризонта. Предчувствувайки бурята, цели ята лаби-лаби, от грамадните ветерани до родените това лято дребосъци, големи колкото носна кърпа, бяха излезли на лов. По-късно, при първия удар на урагана, лаби-лаби ще се свият на клъбца и ще се изпокрият в разклоненията на въздушните корени. А засега все още летяха под черните като въглени облаци. Небето припламваше от зловещи мълнии, призрачнозелени в слънчевата светлина. Гората на резервата шумеше и бучеше като възбудена тълпа. Дърветата бяха станали по-ниски — криеха се по-надълбоко в земята, пускаха допълнителни корени, сплитаха клоните си едно в друго. Само ратите, спътниците на бурите, стояха невъзмутими. Тези дървета се оставяха на ураганите, излитаха нависоко, до самите облаци, и изминаваха много стотици километри, завладявайки нови области. Някои се изхитряваха да прелетят Дивия океан и да пуснат корени на другия континент.
Докато „Скитника“ се промъкваше към Старата Кула, Ник и Глор наблюдаваха тази горска суетня. Пътуваха открито — днес напускат планетата, а на орбитите си имат други закони и друга Стража. Вече си бяха казали всичко. „Посредникът“ е скрит в стоманения кожух на двигателя — ако Светлоокия е разчитал да подслуша разговорите им, напразно е разчитал. Стоманеният екран прекъсва радиовълните. Госпожа Ник беше радостна и небрежно потрепваше с обувка. Когато Глор се върна от магазините и й разказа за чхага, тя отговори с три изречения:
— Юначага. Вече си мислех, че ще трябва да бягаме и да се крием. Да вървим да вземем Нурра, умничкият ми…
По пътя към гората чуха инструкцията за прехвърляне. Чхагът не им беше дал цялата ИП, само два раздела — „Общи правила“ и „Правила за използуване на ППК, тоест «посредници от планетен клас»“. От общия раздел разбраха, че ППК могат да приемат само Мислещите на балозите. С други думи, Сьовка и Машка не можеха да се прехвърлят от тяло в тяло с помощта на ППК. На тях, чуждопланетяните, за да могат да се прехвърлят в телата на химици, да останат на планетата и да намерят схемата на ръкавиците, им бе необходим ПДК — „посредник от десантен клас“. Но те нямаха десантен „посредник“. Налагаше се да излетят за Главния док. От друга страна, там ги очакваше толкова съблазнителна възможност, че засега даже беше по-добре да не мислят за нея… Наистина тази възможност, която Глор и Ник даже не коментираха, а само си размениха погледи и се разбраха, тази възможност би могла да бъде реализирана пак с помощта на десантен „посредник“. Как да се сдобият с него и как да намерят третия раздел на ИП — това бе въпросът!