Кулата се приближаваше, като се поклащаше в такт с крачките на колата. От върха се отдели лист — преобърна се, изправи се и изсвистя в гъсталака.
„Те са обречени, също както този лист е бил обречен да падне. И Ник е обречена. Рано или късно ще ги оставим и тогава ще се разправят с тях като с предатели“ — помисли Сьовка. Вчера при подобна мисъл на Сьовка на Глор му причерняваше пред очите като при претоварване, защото няма нищо по-ужасно от това да говориш за себе си „той“ и да предвиждаш собствената си гибел, като се наричаш „той“, а този, който ще остане — „аз“. Днес мислеше за гибелта си спокойно и утешаваше Сьовка: „Нищо, момче… Не тъжи за мене… За правото дело — нали така се казва на Земята?“
Сега трябва да вземат Нурра.
Глор спря „Скитника“, отвори кожуха на двигателя, извади топлия калъф, а от него — „посредника“. Синята титанова тръба, с чашката на излъчвателя в единия край и със спусъка в другия, плътно легна в ръката му. Под пръстите му се озоваха две пластини, според броя на местата в хранилището. Едната синя — празно място, а втората — оранжева. Мястото е заето. „На свободното ще приемем Нурра. За приемане трябва да се натисне спусъка и синята пластина. Така, всичко е наред — мислеше Глор. — Господа, а какво ще стане, ако разпитаме почтения Мислещ? Нали Мислещите не могат да лъжат… Наистина, да го разпитаме! Светлоокия знае някои неща за нас, а ние играем с него слепешката. Решено е. Но преди това да направим един фокус.“
Глор сложи „посредника“ под кожуха, а празния калъф пъхна в ръкавицата си. Скочи на земята.
Силно миришеше на разтревожена гора. Горчива, живителна миризма, от която се възбужда всичко живо, стреми се да се скрие някъде, където ураганът няма да го настигне. Отвратителна планета. По седем пъти в годината унищожителни урагани. Добре, че на Земята не е така.
Огледа се към колата — добре е скрита. Провери връзката с Ник. За настроение си включи тракащата и цъкаща музика по вълната за всеобщо оповестяване.
Докато стоеше, едно голямо дърво нежно протегна клон и бавно обви гърба му. Взе го за свой, за дърво. Не се съпротивляваше, само затвори очи. Няколко секунди чака, без да мисли за нищо. А когато ги отвори, пред него седеше кургът Нурра и внимателно разглеждаше калъфа, втъкнат в маншета на ръкавицата му.
— А, ето ви и вас… — рече Глор.
— Да. Аз съм — каза Нурра и се облиза с дълъг черен език.
Седеше като куче на задните си лапи, с дебелия среден чифт се опираше в земята, също като куче, а предните, ноктестите, висяха надолу като на седяща мечка.
— Как живяхте, Нурра?
— Отядох си — излая кургът.
Той наистина забележимо беше напълнял. Раната му се бе покрила с млада небесносиня козина. Целият беше чист и лъскав. И не сваляше очи от калъфа.
Пристъпвайки към набелязаната програма, Глор седна на земята. Честно казано, с треперещи колене — Ник беше далеч и на якия кург нищо не му струваше да му прегризе гърлото като на неск… Седнал, балогът беше по-малък от курга.
Но Нурра гледаше миролюбиво. Още веднъж се облиза и попита:
— Госпожата няма ли я?
— В колата е. Слушайте, Нурра, дошъл съм по работа.
— Ъ-р-р… Ясно. „Посредник“?
— „Посредник“. Кажете, Нурра, какъв бяхте… преди?
— Не е ваша работа — незабавно излая кургът.
— „Посредникът“ е у мен — напомни му Глор.
— Ър-роу! „Посредник“! На мене ми трябва тяло!
— Ще имаш и тяло. Но преди това да опитаме да поговорим спокойно. — Глор се надигна от земята. Нурра зловещо предупреди:
— Ър-р-р… Сядай. Ще ти прегриза гърлото.
Спогледаха се. Ама че история…
— Бях, ър-р-роу. Десантник! — внезапно излая Нурра. — Ли… Ли… Ъррр!
— Линия?!
— Да, Линия! Пър-рва.
— Висок чин — недоверчиво рече Глор.
— Да, Линия пъррва… командуварр — бързаше кургът, като заекваше от злобно вълнение. — Командуварр! — Задъхваше се и размахваше свободните си лапи.
— Какво командувахте, господин Десантник?
Вместо отговор кургът се хвърли към гърлото му. Монтажникът успя да го удари с крака си, обут в тежка обувка с магнитни закопчалки. Нищо не разбираше — точно бяха подхванали истински разговор и този ненормалник се нахвърли отгоре му… А Нурра, след като се претърколи на няколко крачки, пищеше от болка и размахваше лапи.
— Прростете ми — виеше той. — Не бива, ър-р-р-р, да ме… наричате така! Ще ви прегриза гър-рлото!
Като изпъстряше разказа си със скимтене и ръмжене, той му довери историята си. В продължение на двадесет и няколко похода Нурра се издигнал до Линия първа. После още осем похода командувал десанти — замествал Точка, която, както е известно, не може да напуска кораба, а се занимава само с навигацията в открития Космос. С тези десанти завладял три планети. После го изпратили на каторга. И само защото от глупост станал Десантник и изоставил цивилната си специалност — пилот на околопланетни ракети…