— Ама вие сте и пилот?!
Кургът надменно излая:
— Пилотирал съм гупове!
— В името на Пътя… — изненада се Глор. В училищата на тази планета за гуповете се разказваше по същия начин, както в земните училища — за египетските колесници. ГУП означаваше „голяма управляема пътническа ракета“. С тях са летели, когато още не са съществували гравитаторите. Значи пилотът и Десантника Нурра е надхвърлил триста години… „Как не съобразих веднага? Тридесет похода! Всеки поход трае не по-малко от десет години… Май че пилотските му навици няма да ни свършат много работа.“ Но пилотът винаги си е пилот, а принадлежността му към тайнствената и почитана каста на Десантниците, от която не се завръщат в цивилния живот, правеше Нурра изключително ценен сътрудник. Преди Глор не бе имал случай даже да говори с Десантник.
— Как се озовахте на каторга?
— Пр-редадох Пътя. Излъгах довер-рието. Дезер-ртьор-р — злобно изброи Нурра.
— Чакайте… Вие какво, да не сте дезертирал? — още веднъж се учуди Глор.
— Дойде ми до гуша. Подла р-работа — рече кургът с предизвикателна дързост.
И го погледна: така си мисля аз за вашия Път и за вашите десанти!
— Вие сте добро момче — рече Глор.
Тогава Нурра добави:
— Вашият Път е една голяма бричка за боклук. И вие самите сте боклук. Какво искате от мене? Благодар-рност ли?
— Не, не благодарност… Ние отлитаме на станциите за орбитален монтаж. Там имам намерение да се прехвърля в друго тяло, а на вас искам да предложа своето.
— Защо ви е това?
— Мислете по-скоро — рече Глор. — Бързаме. За едно-две денонощия ще станете Мислещ. После — свобода…
— Вие сте монтажник. От висш разряд. Ще ме разобличат.
Нурра искаше да каже, че тялото ще премине към него без навиците на монтажника. Нали съзнанието на Глор ще бъде в друго тяло, а Нурра не е тайнствен комонс като Сьовка и Машка. Неговото съзнание е като на Глор и не могат да се подчинят едно на друго.
— Ще се погрижа да не ви разобличат. Твърдо обещавам.
Нурра се надигна. Злобните му очички-цепнатини блеснаха, зъбите му се оголиха, светнаха ноктите му.
— Съгласен съм! Да вър-рви всичко по дяволите!
— Как мислите, когато преминете в „посредника“, кургът ще се нахвърли ли върху мене?
— Ще ви захапе. Работете от колата.
— Не бих искал… Ако позволите да ви вържа…
Нурра заръмжа и стъпи с всичките си шест лапи на земята.
— Пр-р-рестанете. Ще ви ухапя…
— Или ще ми вярвате, или няма — разсърди се Глор. — В „посредника“ има Мислещ и аз трябва да го разпитам. Трябва да го прехвърля във вашето тяло. Кълна се в Пътя, ако исках да ви навредя, щях да намеря начин!
— Ър-р-р, да поговорите ли?
— Да.
— Той няма да може да говор-ри. Аз съм се учир-р дванадесет години.
Глор не бе помислил за това. Така да е. Даже е по-добре. Представи си как разпитва Мислещия, при това във вързаното тяло на кург…
— Добре. Да вървим в колата.
Искаше му се да погали звяра по врата, но го достраша.
Ник вече бе насочила „посредника“. Кургът легна в тревата, като втренчи злобен, зверски поглед. Глор старателно притисна с нокът синята пластина, втория си пръст сложи на спусъка, опъна ръка, като насочи „посредника“ към курга. Нурра дишаше тежко, козината по хълбоците му започна да се надига и Глор натисна спусъка. Прозорчето под нокътя му потрепна, „посредникът“ стана по-тежък, а кургът бавно отпусна муцуна върху тревата.
Глор разтвори пръсти. Усети, че ги е стискал до болка. А пластината стана оранжева. Сега и двете места бяха заети.
Погледна навън. Тревата се изправяше, шумолейки и проблясвайки на слънцето. Поляната беше празна. Дивият кург бе изчезнал в гората, под обезпокоените дървета, и не се забелязваше по коя пътека си бе отишъл.
Предупреждават…
Диспечерката се преструваше на неосведомена. Към средата на смяната заместникът на Първия говори с Глор за утрешната му работа. Такава е субординацията. Официалната заповед на негова разпоредителност Великия Диспечер за преместването на монтажниците още се печеше в недрата на канцелариите. Поради това Първия не знае нищо. Това беше смешно — всички знаеха, и най-последният новак в бригадата. Тачч лекичко чукна Глор по долния край на дихателната торбичка и рече:
— Издигаш се. Е, плавен Път!
— Какво толкова се издигам — престори се на учуден той. — Орбиталният монтаж е само…