— Другарят Зернов.
— Тъй вярно. — Зернов огледа пристигналите леко усмихнат. — Мисля, че не очакваме от другарите лични впечатления и факти. Тях ги получихме… — Той показа с ръка купчинките листове по масата. — При нас са пристигнали доктор на физическите науки, професор, а също и кандидати пак на физическите и на военните науки, нали така? Ще ги помолим да ни изложат концепцията си за събитията, която, предполагам, са обсъдили по пътя насам…
Един от военните отсече:
— Възразявам! Имам въпроси!
На което Георгий Лукич също отсече:
— Заседанието се води от другаря Зернов.
И стана тихо. Анна Егоровна одобрително изхъмка.
— Започвайте, другари — каза Зернов. — И ние тук съставихме концепция, но не се смущавайте от това. Нали разбирате, може би нашата не е достатъчно безумна…
Професор Бистров вдигна вежди. Този дълголик побелял човек говореше с началническа мекота, но така, както би трябвало да се каже. Днес всеки знае думите на Нилс Бор за „безумните теории“, но малцина умеят да ги прилагат към собствените си теории…
— Е, добре — рече професорът, — ние обсъдихме редица хипотези. Впрочем основната принадлежи на другаря Благоволин. Не е ли по-добре той…
— Не — възрази Благоволин. — По-добре вие, Евгений Викторович…
— Поласкан съм. Ние предполагаме у пришълците наличие на цивилизация от машинен тип. Мощна електроника, несъмнено — ядрена енергия. По всяка вероятност използуват антигравитация. Но главното е техниката, която позволява калкиране или пренасяне на разум. Под калкиране разбираме снимането на точни копия със запазване на оригинала. В отличие от калкирането, пренасянето на разуми от едно тяло в друго предполага унищожаване на оригинала. Теоретически са възможни и двата варианта. Въпросът е: до каква степен е важно за нас да знаем кой вариант са осъществили пришълците? Представлява ли това практически интерес? Да си изясним. Да започнем с калкирането. Оригиналите — живи разумни същества — остават на родната планета. В експедиция тръгват дубликати на разумите. С каква цел би могло да се предприеме такова нещо? Да предположим, че с изследователска. Като прехвърлят в нашите глави разума си, пришълците възнамеряват да съберат информация за Земята. Това отпада, тъй като от Дмитрий Алексеевич разбрахме, че е кацнал разузнавателен кораб, след който се е движила ескадра, готова за масова агресия. Друга възможна цел: експлоатация на ресурсите ни. Да предположим, че земните жители in toto, всички, се превърнат в роби-автомати и започнат да добиват алуминий и каквото там им трябва. Но много по-лесно би било ресурсите да се разработват по чисто машинни начини, като се завладеят необитаеми планети, каквито са повечето в Космоса. Съвсем близо до нас са Марс, Венера, Меркурий, спътниците на Юпитер и Сатурн… Според нас не си струва да се преодоляват междузвездни пространства с такава незначителна цел. Сега ви моля да обърнете внимание на стратегията на пришълците. Преди всичко те са много предпазливи. Изследвали са системата ни от спътници-наблюдатели и са кацнали с миниатюрното си корабче точно в този момент, когато над Тугарино не минава нито един от спътниците — между шест и седем часа сутринта. Корабът е имал задача незабелязано да осигури плацдарм, да обезпечи спокойно кацане на ескадрата. Трябва да имаме предвид, че преди приземяването пришълците не са знаели нищо за зенитното ядрено оръжие. Те просто са се презастраховали. Но щом войските ги обкръжиха и замириса на ядрено сражение мигновено отстъпиха позициите си. Бих казал, че ги отстъпиха любезно, независимо от възможността, според някои преценки, корабът да се сражава с нашата славна дивизия и даже да спечели това сражение. Но с цената на човешки живот. Всички тези факти, ако се анализират в светлината на хипотезата за калкиране, не са съвсем ясни. Да разгледаме втория вариант — пренасянето на разуми с унищожаване на оригиналите. Веднага прави впечатление думата „унищожаване“. Не е шега работа, ако се предприема в големи мащаби! Да унищожиш — разбирай „да убиеш“. Като оправдание на това освен тъпото злодейство би могло да служи само личностното, подчертавам — не телесното, а личностното безсмъртие на всеки член на обществото. Да предположим, че в момента, предшествуващ смъртта, се прави копие на личността на разумното същество. Нека организмът загине. Копието може да се прехвърли в друг, здрав организъм и личността ще получи втори живот. Ако приемем тази хипотеза, ще получим обосновка на агресията, а заедно с това и на далечните космически полети. Не е лесно да се открие планета, населена с високоорганизирани същества — хора например. В Слънчевата система само Земята е такава. Налага се да се лети надалеч, налага се да се воюва и, — моля, обърнете внимание — при това да се воюва безкръвно. Завоевателите се отнасят към нас, аборигените, като към свои потенциални тела. Убийството и самоубийството за тях са синоними. Затова не се стовариха върху главите ни с цялата си ескадра и не направиха кървава баня…