Монтажниците разбраха, че засега Изчислителя се отлагаше. Облекло парадно — ще ги представят на командора на Пътя…
С облекчение се засуетиха из ромбовидната си двуетажна каюта. Горната част е за отдих, без мебели, а долната — за работа. Контейнерите с багажа бяха в асансьора. Ник изтърси на пода големия контейнер — уф! „Посредника“ си беше на мястото… Никой не беше докосвал кутията… Облякоха парадните си униформи, украсени със знака на Пътя и символа на монтажниците — изображение на огнен език. Любезният Клагг прошепна: „Великолепна двойка!“, помоли за разрешение да оправи парадния шлем на госпожа Ник и ги поведе към приемната на командора на Пътя.
Това беше голяма, мрачна зала. Глор би могъл да си спомни още десетина такива кръгли, несъразмерни, лошо осветени кошари, натъпкани с офицери от свитата и чиновници. Сигурно традицията за кръгли приемни е тръгнала именно оттук. Кабинетът на Великия командор бе разположен в носа на жилищната пура, където в истинския кораб се намират ходовите локатори. Приемната беше кръгла, защото заемаше целия следващ отсек — сечението на кораба бе кръгло. Към кабинета на негова предвидливост водеше стълба-трап с площадка, която висеше над главите като летяща чиния. Върху нея лениво се мъдреха стражници в пълна караулна униформа. Вместо с разпрашители те бяха въоръжени с лъчемети, както се полагаше на космическите обекти. Ударът на антиматерията от разпрашителя можеше да пробие обшивката на спътника, а пък навън е вакуум…
— При нас е много уютно — шепнешком щракаше Клагг. — Готови ли сте? Мога ли да докладвам на негова предвидливост? Господин началник на Стражата, господа монтажниците са готови!
Един от стражниците промърмори нещо в предавателния апарат. Останалите дръзко оглеждаха гостите отгоре надолу. Глор беше доста нервен. Наложи си да се обърне и започна да оглежда чиновниците, които седяха зад стъклената преграда край стената. В тези господа имаше нещо странно, но не се виждаше добре… Космическо стъкло — от него не се изискват оптически свойства… Охо, сиви комбинезони! Ама това били питове…
Смели хора работят тук, помисли си той. През цялото време да гледаш питове — може да се побърка човек… Гостоприемният Клагг проблея:
— Нищо, нищо, господин монтажник! Можете да им се полюбувате, на тях им е все едно!
Офицерите започнаха да падат по перилата — така ги развесели шегата на Клагг. Глор кисело се усмихна. Питовете невъзмутимо работеха. Един от тях целият беше свързан с кабели и потреперваше. Поддал се на общия тон, Глор попита:
— Електронни танци, а?
— Какво говорите, скъпи господин монтажник! Те никога не почиват! — простодушно отговори Клагг.
От площадката тържествено загърмя старшият офицер:
— Господа монтажниците от висш разряд при негова предвидливост командора на Пътя!
„Е, дръж се“ — рече си Глор.
Командорът Джал самотно стоеше под купола на кабинета. Отдалеч изглеждаше малък като изправил се на задни лапички неск. Монтажниците изрекоха приетите приветствия. Джал излая:
— Приближете се!
Приближиха се.
Великият командор беше старец с къса, масивна шия, дългорък и късокрак. Очите му — подвижни, невероятно проницателни. Челюстите му преливаха в сивосинкаво — космически загар. Той каза:
— Госпожа Ник, вие сте специалистка по горивните автомати, нали? Надявам се, че тук ще ви хареса. Скоро ще докараме нов кораб… — Той рязко се обърна към Глор: — Погледни ме в очите.