Глор си наложи да се подчини. Погледът в упор означава враждебност, заплаха. От пронизващия поглед на негова предвидливост му се подгъваха коленете.
— Изглеждаш ми съобразително момче — съобщи командорът. — Я почакай.
Пъхна в ухото си телефона на четящото устройство и известно време слуша, като замислено почукваше нокът в нокът. Хвърли телефона.
— Госпожа Ник е свободна. (Роботът отвори люка.) Надявам се да я видя в клуба. — И към офицера: — Вървете долу.
— Ваша предвидливост, уставът…
— Върви ти казвам! Вън!!
Офицерът пристъпи към люка и едва не падна върху главите на другарите си.
— Уставът, уставът… Надявам се, че клубът ще ви хареса, госпожа Ник — с най-любезен тон проговори командорът. Люкът се затвори. — Имаш очарователна приятелка, момче… Та виж сега. Обективните ти данни не са лоши. Произход, училище, Академия… Засега отмених Изчислителя. — Командорът погледна към люка. — Може би не трябваше да го отменям, а?
Невъзмутимо, без да трепне дори с мускул, Глор гледаше в токата на командорския портупей.
— Ей ти, дангалак… Какво мълчиш?
— Готов съм да се подчиня на всяка заповед на ваша предвидливост. Ако съм заслужил проверка в Изчислителя…
— Ами, заслужил си!… Уставът! Слушай внимателно. Преди една деветдневка адютантът ми се възнесе… Невероятен дръвник беше. И дързък. Запратих го при Мислещите, преди да му е дошъл редът.
Глор въпросително се наведе: никак не беше редно да се задават въпроси на Великите.
— Изпратих го с поръчение, а той решил да се позабавлява, дръвникът му с дръвник… Превключил на аварийно управление, смлял ракетата, повредил кораба. Та рекох на Великия Диспечер: не вярвам на твоите хора, всички до един са дръвници; ако аз така комплектовах експедициите, както ти подбираш хората… — Командорът поклати пръст пред устата си и завърши: — Сам си избрах инженер за поръчения. Тебе. Благодари!
Глор измърмори думи на благодарност и всичко, което се полага.
— Внимавай, няма да ти се размине Изчислителя, дръвник! Разбира се, че си чист и прочие, разбирам, разбирам! Но имай предвид: след проверката кариерата ти е свършена. Ще ти се размекне мозъкът. Старай се, момче. И помни на кого си задължен!
Ето какво било: „Ще ти се размекне мозъкът“! А на нас ни разправят, че проверката в Изчислителя била безвредна като парче дъвка…
— Разрешете да доложа, ваша предвидливост? Щом проверката се полага по устава за служба при ваша предвидливост, аз…
— Получи в канцеларията каквото ти се полага по Щата — прекъсна го командорът. — Два часа почивка, после ще се явиш. Върви.
Важна особа
На адютанта на командора на Пътя се полагаше да има: малък лъчемет, диктофон за шифриране, пилотски ключ за личната ракета на негова предвидливост, вакуумскафандър и накрая пропуск с надпис „навсякъде“. Всичко това му предаде питът, завеждащ канцеларията, под непочтителните погледи на чиновете от Стражата. Лъчеметът бе зареден, трябваше да се носи на гърдите. Вакуумскафандърът беше изпратен в жилището на господин монтажника от висш разряд. Като съобщи това, началникът на канцеларията огледа пропуска от едната и от другата страна и го предаде на друг пит. Той запои в пропуска пилотския ключ и обясни как да се използува — да се пусне в цепнатината на опознавателя върху таблото на ракетата под стартовия клавиш и така нататък, и така нататък. Глор знаеше всичко това, но на пита му беше все едно какво знае. „Какво нещастие — мислеше Глор. — Пълноценно съзнание, добро тяло, а пък си е истински дървеняк…“
С облекчение се измъкна от компанията на изкуствените чиновници и се озова в обятията на Клагг — виж, този беше май прекалено жив!
— Охо, ще работим заедно, а, господин монтажник?! Представете си, така и реших, кълна се в горещата тяга, предвиждах го, нали, господа? — цвърчеше Клагг, призовавайки офицерите за свидетели.
Клатушкайки се, от площадката слезе старшият офицер. Представи се с дружелюбен бас:
— Сулверш, началник на Стражата на негова предвидливост. Радвам се. Все пак без адютант е трудно. Я дайте… — Той взе пропуска и го разгледа внимателно, като се мръщеше. — Е, всичко е наред. Не им вярвам много-много. — Той кимна към чиновниците. — Никога не можеш да разбереш какво си мислят. Млъкни, Клагче… Сега за работата. Трябва постоянно да бъдете при особата на негова предвидливост. Там, горе.
— В кабинета ли?
— Че къде другаде? — на свой ред се учуди Сулверш. — В съответствие с устава на Стражата командорът на Пътя не може да приема посетители, ако е сам. Та така…
— Извинете, господин офицер, но това не е ли задължение на Стражата?