— Негова предвидливост ни гони! — с верноподанически възторг се намеси Клагг. — Те от вида на каската получават гърчове!
Офицерите с готовност зацвилиха. Сулверш изгърмя:
— Мир-р-но! Р-разпръсни се, дръвници! Клагг, предупреждавам ви. Дръжте си езика! Та така… — Той хвана Глор за портупея на лъчемета и гръмовно зашепна: — Старчето… Е, ние така го наричаме, е… ласкаво, разбирате ли? Старчето не обича да го охраняват. Е, сега вече всичко ще бъде наред.
Началникът на Стражата на командора на Пътя се усмихваше с цялото си широко, добродушно лице. Офицерите му изглеждаха весели и неподплашени. Обаче, докато го държеше за маншета, под формата на дружелюбен жест Сулверш провери номера на ръкавиците на новия адютант. Странно съчетание на бдителност и пренебрежение към устава на Стражата. Впрочем кой може да принуди Великия да спазва устава?
Като освободи Глор, офицерът го предупреди:
— По-добре не говорете за длъжността си. Съветвам ви.
— Така… А какво ще ме посъветвате да отговарям на въпросите?
— Мълчете си и толкоз — рече офицерът.
Конвейерът
Докато го чакаше, Ник не си губеше времето — премери вакуумскафандъра. Глор й прошепна няколко успокоителни думи, извади своя скафандър и те нагодиха ръкавите и панталона на дължина и според маншетите, провериха въздушните системи, светофилтрите, охладителите и нагревателите. Този скафандър е страхотен! С него винаги можеш да се скриеш в Космоса. Нечии очи ги наблюдаваха — в рамките на вратите тъмнееха обективи. Съвсем мънички, като зрънца, но не е лесно да се скриеш от тях. За да прехвърли „посредника“ в нагръдния джоб на скафандъра, Глор трябваше да се вмъкне с все скафандъра в стенната ниша. Затова пък, след като го сгъна и го скри, той се отърва от грижата за „посредника“. Правилата на техниката на безопасността превръщаха вакуумскафандъра едва ли не в свещен предмет — никой нямаше право да се докосва до него и само собственикът му можеше да го прибира. Глор го прибра в контейнера, заключи го с гривната, сложи го на рафта в товарния асансьор — всичко както си му е редът.
Господа монтажниците сложиха работните си ръкавици и шлемовете с лампите и приятно възбудени, се отправиха към кораба, към горивните автомати. Глор се запозна с новите колеги на Ник — монтажници от висш разряд и Диспечери — делови, скучни като комплект гаечни ключове. Горивният автомат отдавна работеше. Посрещнаха новата монтажничка с равнодушно недоумение. По-добре да беше се появила заедно с новия кораб, а не в самия край на изпитанията на стария… Я не ни се мотай из краката — беше изписано по лицата им.
Горивният автомат е разположен в кърмата. Корабът и жилищната пура са съединени нос с нос. Глор можеше да се върне в резиденцията на командора по удобен път, през дока, но избра друг — през кораба. Имаше си известна цел. През тесния проход той заобиколи тяговия реактор и свит на три, се провря при гравитатора. На няколко пъти губи равновесие и пада на ръцете си. Изглежда, изпитателите изпробваха гравитатора, леко изменяйки полето на притегляне. До самия охлюв се наложи да застане на четири крака и да пълзи „нагоре“. В автомата на ГГ наистина се чуваха гласове и светеха лампи. Глор не се задържа там. Искаше да се огледа в трюма. Някъде там трябваше да има ремонтна работилница…
Трюмът започваше веднага след ГГ. В люка стоеше разкрачен деветокрак робот-пазач — три огромни очи на подвижни стъбълца. Той предупредително иззвъня и проговори: „Моля, пропуска“. Глор извади пропуска си от ръкавицата. Роботът наведе към него две очи, а с третото продължаваше да го гледа в лицето — сравняваше го със снимката. „Моля, номерът на ръкавицата“ — на ти ръкавицата, наб титанов… „Моля, номерът на гривната“ — не преставаше роботът. Най-после отстъпи в специалната вдлъбнатина и освободи пътя към трюма.
Тесният тунел, по който едва можеше да мине балог, се осветяваше само от лампата на шлема. Тунелът се точеше далеч напред. Той нямаше истински стени. Вместо тях просветваха грапавите като пчелни пити и матово блестящи като безформени найлонови торбички гнезда с Мислещи. Те сякаш бяха натъпкани, утрамбовани в трюма. Покриваше ги разноцветната паяжина на кабелите, Тук-таме от гнездата стърчаха черни пластмасови капачета. Глор хвана с пръсти едно капаче, дръпна го — то поддаде, но веднага се върна на мястото си. Съпротивляваше се. Това беше миниатюрен транспортен робот. Там, в крайния пункт, роботите ще пренесат Мислещите към разтоварните „посредници“… Засега тяхната работа е да се държат здраво.