Много му се искаше да подхване този пластмасов боклук, да го измъкне и да го стъпче. Сдържа се и запълзя по-нататък. Няколко пъти се отклоняваше по странични коридори — някои бяха задънени. Изглежда, без придружител нямаше да може да се добере до работилниците… Освен това в страничните разклонения тук-таме имаше нитове, включени към Изчислителя на кораба. Глор запълзя напред към носа. Освен транспортните роботи по пътя си срещаше и плоски, подобни на костенурки ремонтници. Те се грижат специално за гнездата. Глор ги прескачаше. И с всяка крачка все по-твърдо решаваше: не, няма да допусне разбойническия полет на този кораб. Стига, навоюваха се… След като вече е видял всичко с очите си, не би могъл да го понесе. Баста.
Глор се мъкнеше през тунела, като се оглеждаше наоколо с очите на Сьовка. Но най-неприятното предстоеше.
В носовия край на трюма имаше също такъв робот, както и на кърмата. Той се отдръпна, пусна балога и отново запуши тунела с металното си тяло. Глор се озова в хангара на летящите роботи-чинии. Както обикновено, шест парчета. И във всеки — по шест големи „посредника“. Чиниите висяха в захватите, дъната им блестяха в лъчите на лампата. Сякаш някой гигант-дискохвъргач внимателно бе закачил на стената огромните си дискове. Шест парчета, плътно по кръга, а в средата стърчаха като връзка дърва тридесет и шест резервни „посредника“. Шест клиновидни връзки с по шест броя във връзка… Докато чинията откарва едната порция „посредници“, пластмасовите роботи товарят следващата. Конвейер. Геометрично правилен, точно изчислен, като пещите в Освиенцим. Разтоварването на кораба трае един час. През продълговатите разтоварни люкове излитат едновременно по три робота-чинии… Падат от орбитата върху планетата, сеят гибел и се връщат.
Тресеше се от ярост, като гледаше тази страховита машина. И изведнъж нещо зад чиниите се размърда. Мярна се светлина. Глор машинално се хвана за лъчемета.
Срещата
Между синия титан на чинията и зелената светеща броня на „посредниците“ се провря глава в работен шлем. Лампата заслепи Глор. Той закри очите си с козирката, позна Светлоокия и разбра, че е чакал него.
Някой е следил Глор, видял е накъде е тръгнал и е съобщил на инженер-физика.
— Господин Глор! Вас ли виждам? — с палячовска възторженост извика инженерът. — Ка-аква среща, ах и ах, и още един път ах!
— На вашите услуги, господин инженер-физик — рече Глор, като се стараеше да бъде любезен. — Надявам се, посоката ни е обща?
— О, почакайте, скъпи господине! — с насмешка рече Светлоокия и после със зъл, бърз шепот продължи: — Вие сте използували уреда. Защо? Не лъжете! Всичко ни е известно!
— Благоволете да не се забравяте! Не съм свикнал с подобен тон.
— Не го усуквайте! — изсъска Светлоокия. — Училище за благородни маниери!
— Вижте, какво, инженере — миролюбиво предложи Глор, — предлагам ви да се извините. След това ще поговорим, ако имате желание.
— Имам голямо желание, господин монтажник! Поднасям извиненията си на господин монтажника! Доволен ли сте? Сега моля да ми отговорите.
— Нямам какво да ви отговарям — каза Глор. — Когото беше необходимо, него взех в уреда. Ще се постарая да изпълня молбата ви. Друго?
— Ама вие разбирате ли какво правите? „Когото беше необходимо“! Вие трябваше да помолите мене, мене и аз щях да взема за вас когото трябва — чисто и безопасно. Дилетант! Казвайте какви сте ги забъркали? Ще се опитам да оправя работата. Е?!
„Нищо не знае — разбра Глор. — Мисли, че с помощта на «посредника» съм откраднал нечие тяло.“
— Не се тревожете — проговори той. — Взех Мислещ не от балог. Всичко е наред.
Инженер-физикът сви рамене и доста спокойно каза:
— Работата няма да стане, Глор. Веднага ми върнете „посредника“. Не ви вярвам вече.
— Кълна се в ръкавиците си! Вече не ми вярвал! А защо преди ми вярвахте?
Светлоокия само се подсмихна и Глор разбра. Естествено чхагите го бяха проучили. Но предварително. Изобщо не познаваха сегашния Глор. А предишния Глор, ако беше попаднал в такива стоманени клещи, нямаше да посмее и да щракне. Дори само заради Ник. Неговата неистова привързаност към Ник беше известна на всички…
— Дайте го! — чхагът протегна ръка.
— В никакъв случай. Вашият уред не е у мене.
Светлоокия пак стана кафяв. Пъхна телефона в ухото си, промърмори нещо. Глор разбра: чхагът говори със съучастника си, който прослушва предавателя, вграден в „посредника“. Ясно. Шпионинът е чул как Глор и Ник са разговаряли, премествайки „посредника“ от кутията в скафандъра. И е решил, че Глор го е скрил под комбинезона си. А сега шпионинът докладва на инженера, че не е чул последния им разговор, тоест „посредникът“ е скрит на друго място.