Чхагът яростно забърбори в предавателя си. В екливия отсек се чуха няколко думи. „Железния Рог на мястото си ли е?“ — чу Глор. А Светлоокия несъзнателно направи радостен жест. Явно му отговориха, че е на мястото си…
— При вас ще дойде моят помощник — каза Светлоокия. — Днес. Вие ще го познаете. Ще му дадете уреда.
— Не преди да изпълня обещанието си — флегматично отговори Глор.
— Ще ви смажа, безумецо! Не, няма да си мръдна нокътя. Ако останете без моята опека, ще ви разнесат на молекули!
— Да, на пристана вашият съучастник се появи точно навреме. Не ми позволи да направя някоя глупост. Но не мене спасявахте. Себе си, господине — нямам честта да зная как се казвате…
— Ще ми върнете ли „посредника“? — извика Светлоокия.
— Казах вече.
— Сбогом! Ето какво ви очаква. — Инженер-физикът протегна два пръста като прашка, изобразявайки два снопа плазма, разпрашител. И започна да отстъпва към трюма.
— Благодаря за предупреждението! Ще взема мерки — рече Глор и хвана инженера за лакътя. — Стой!
Оня се дръпна, но Глор беше по-силен. Придърпа ръката му към лицето си, видя номера на ръкавицата. Тръсна инженера.
— Не сте наясно вие, номер 5981… Не сте наясно! Не аз съм във вашите нокти, а вие в моите. Но засега няма да ви преча. Сбогом… — И без да се оглежда, прекрачи от хангара в дока.
Великия Диспечер
Новият инженер за поръчения се появи в кабинета на командора на Пътя точно навреме. Третият Велик се беше излегнал във висящото корабно кресло и разговаряше по видеофона с Първия Велик, негова разпоредителност Великия Диспечер. Глор бе длъжен да се смути. Той, скромният монтажник, е попаднал в такова общество…
Негова разпоредителност, едър мъж от същия аристократически мощен тип, както и Джал, се мръщеше под шлема си и слушаше Командора не много внимателно.
— Извини ме, моля те, ще те прекъсна — каза той с ехтящ, ораторски глас. — Аз се разпореждам с кадрите и на планетата, и на орбитите. Извини ме, моля те… Приеми три групи, построй им жилища, а с какво ще се занимават си е твоя работа… — Той видя Глор, посочи го с глава в гребенест шлем: — Кой е този?
— Да, пак за кадрите — озъби се Джал. — Моят нов адютант. Вместо оня, който ти ми натресе. Който смачка ракетата, дръвника…
Негова разпоредителност небрежно кимна. Монтажник от кой да е разряд е нищожна личност в очите на Великия Диспечер. Може да се каже — изобщо не е личност. Двуного в син комбинезон. Но инженер при командора на Пътя — това вече значи нещо. Него можеш и да го намразиш.
Погледът, който негова разпоредителност хвърли на Глор, не предвещаваше нищо добро. Мно-ого лошо… На Великия Диспечер се подчинява Шефа на двете Стражи. Макар че Великия командор също е сила. Получава се нещо като равновесие. За известно време то ще се задържи. Но все пак е интересно: нима Глор е назначен без съгласието на Великия Диспечер?
Глор приклекна няколко пъти — по-ниско, по-ниско, няма да ти се счупи гърбът — и бе освободен. Плъзна се към кабинетчето си. Като се правеше, че се запознава с оборудването, тайничко поглеждаше към командора на Пътя. Негова предвидливост явно продължаваше беседата си с Първия Велик — Глор виждаше, но не можеше да чуе през стъклената преграда, която отделяше кабинета му. Командорът се ядосваше. Тресеше глава, озъбен като кург. Един път даже се закани към екрана. Глор го гледаше със замислено любопитство. Виждаше себе си в това кресло, в това тяло. Да, залогът е голям и трябва да го спечели.
Вече не го обземаше черен ужас, когато мислеше за това, че Сьовка ще отиде по-далеч. Сякаш и двамата щяха да преминат в тялото на командора. Сьовка престана да го съжалява, Глор престана да се страхува. Те се сляха в едно съзнание.
Почти несъзнателно Глор излезе иззад преградата. Приближи се до креслото, приклекна.
— Какво искаш? — излая Джал.
— Имам важно съобщение — вдъхновено каза Глор. Нямаше представа кога ще може да завладее командора на Пътя. Но чувствуваше, че два въпроса не търпят отлагане. Кой го е препоръчал на командора толкова навреме и на място? Кой е Железния Рог?
— Казвай, др-ръвник…
— Ваша предвидливост! Моят предшественик, сега Мислещ, е бил мой брат по каста. Съгласно обичая, аз съм длъжен да го защитя.
Командорът кимна. Кастовото братство — доста почтен обичай…
— Можеш да продължиш.
— Ваша предвидливост! Имам основания да мисля, че моят предшественик е бил възнесен в Мислещ не случайно, не поради престъпна небрежност.