— А за какво друго, ако не за небрежност?
— Нечия зла воля, ваша предвидливост. Докато идвах насам, се случи… Ще позволите ли да доложа?
И той разказа за произшествието на гравитолетната гара — в нов вариант, разбира се. Някой, чието лице той не успял да види, уж бил казал на своя спътник: „Ето го тоя младок, когото Джал взе при себе си без съгласието на Железния Рог.“
Негова предвидливост гневно отбеляза:
— Нахалници и подлеци! — После известно време пухтя и сумтя — мислеше. Измърмори: — Железния… какво?
— Рог, ваша предвидливост.
— За пръв път чувам.
Изглеждаше много разтревожен и Глор с удоволствие си помисли, че Великите също се страхуват.
— Ще се осмеля да попитам ваша предвидливост… (командорът кимна) на чия препоръка съм задължен за честта…
Командорът не му позволи да завърши — вирна глава и процеди:
— Можете да вървите.
„Така — помисли Глор. — Поиграхме си малко, стига. Добре. Разбрах нещичко. Първо, не ме е препоръчал Великия Диспечер. Второ, Джал не е чувал за Железния Рог и сигурно ще се постарае да разузнае нещо за него. Я виж, вече включи връзката!“
На пулта на инженера за поръчения светна рубинен правоъгълник — негова предвидливост говореше по особено секретния канал. Беше невъзможно да се подслушва… Глор подаде глава иззад преградката като гунеу от дупката си и крадешком огледа екраните на командорския пулт. Охо! Важен чин от Стражата. Какво пък, нека Стражата се поразтъпче; да потърси железния господин…
Секретният канал се изключи. Настъпи времето за доклади на началниците на доковете, спътниците и останалите служби, подчинени на командора на Пътя. Адютантът седеше без работа и разглеждаше своя пулт-радиостанция с клавишите за пряка връзка. Върху един от тях се чернееше магическата дума „Изчислител“. „Като рискувам, да рискувам“ — помисли си Глор и предаде запитване за Светлоокия — по номера. Всезнаещият Изчислител веднага доложи: име — Джерф, син на Бир; инженер от висш разряд, училище — шести благороден пансион, после Теоретичната Академия, специалност „ултракъсовълнови усилватели“. Ясно… С една дума, все същите „посредници“. Истинско съкровище за чхагите.
Изчислителя направи малка пауза и завърши с обикновения си мъртъв глас: „Означеният номер ИФВ 5981 се смята за благонадежден без ограничения.“
Това си беше ясно. Как може да има достъп до корабния трюм, без пълна благонадеждност? Но Глор се натъжи. Така му се искаше да чуе нещо компрометиращо за Светлоокия… Ама че хитрец е тоя Джерф! Хубав враг си намери, гълъбче Глор… Др-ръвник, както би казал негова предвидливост. Но ако си кажем цялата истина, беше доволен. Вече нямаше нужда да хитрува и да се преструва. А ако се замисли, почти няма опасност. Джерф не може да направи донос, това е ясно. И не може да изпрати убиец — нали Мислещия беше останал при Глор като заложник…
— Дръвник, ти оглуша ли?! — кресна командорът на Пътя… — Ракетата ми! И по-живо!
„Посредникът“
Ник дълго скуча край горивния автомат. Нямаше какво да прави. Важните възрастни настройчици прослушваха, опипваха, измерваха. Жужаха контролните роботи. Автоматът тананикаше приятната песничка на студения режим, на бронята на реактора се бе разположила да вечеря госпожа Диспечерката — дебела и петниста като блатен гущер. Тя ревниво поглеждаше към монтажничката от планетата.
Като се повъртя, Ник тръгна да подрежда каютата. Оттам ще се опита да се свърже с Глор — беше й домъчняло. Свикнала бе да работи близо до него. Отдаде чест на гущера — новата си началничка — и тъй като още не се ориентираше добре, тръгна в обратна посока. Трябваше да върви към кърмовия люк, през който се разрешаваше излизането с нейния пропуск, а тя тръгна „нагоре“, към охлюва на генератора. По същия път, по който преди половин час бе тръгнал Глор. И тя падна на ръце, и тя, както и Глор, разбра, че се провеждат изпитания на ГГ. После видя автомата-пазач и си спомни, че на нейния пропуск няма надпис „допуснат в трюма“. Разсеяно потраквайки с обувки, тя се помъкна по обширната празна площадка на охлюва. Изведнъж металният стражник задраска с лапи, измъкна се от люка и в охлюва скочи Светлоокия. Ник го позна. Изглеждаше много весел, свой човек, и погледна монтажничката с приветлива усмивка. Приклекна, усмихна се още по-очарователно…
— Вие сте госпожа Ник, приятелката на господин Глор. Не ми казвайте, не ми казвайте, че съм сбъркал!
— Нямам честта — за всеки случай студено отговори Ник.
— О, аз съм случаен познат на господин Глор! Джерф, обикновено ме наричат Светлоокия… Господин монтажникът не е ли споменавал за мене?