Ник го погледна полуприпаднала. Скочи към края на генератора и падна — затъркаля се по охлюва. Джерф съобрази, че монтажничката не знае в кой кораб се намира. Мисли, че е в Монтажната, където няма притегляне! Чуждопланетният Мислещ я е завзел не в дока, а още на планетата… А тя не знае накъде да върви, а-ха-ха, късмет, късмет! — мислено изрева Светлоокия и се втурна да я догони.
— Чакайте! Слушайте! Вие не сте в Монтажната, а в Главния док… Не поздравявайте тези господа! Току-що говорихте с тях. Нашият изход е през кърмата… Моля… Мълчете, мълчете! Да-да, зная вашата каюта, да вървим…
Сега ще си разчисти сметките с Глор! Чия приятелка е „губила себе си“? Чуждопланетен! Мислещ! В Главния док! Ах-ха, късмет… Вместо рискованата замяна на Мислещия в госпожа Ник, излезе такова нещо! Ник ще му даде „посредника“ с Железния Рог, самата Ник, а не подменената…
— Това е вашата каюта. Търсете. Чакайте ме. И мълчете! Иначе сте загубена.
Той блъсна Ник през вратата на каютата и се понесе обратно към кораба, за да остави десантния „посредник“ на мястото му.
Да си начешем крастата
Командорът на Пътя обожаваше да лети на ракети-дребосъчета. Вече осем поколения заемаше тази длъжност, тоест беше сменил седем тела и всяко ново беше на бивш пилот. В официалната му биография се съобщаваше, че първият Джал в династията е бил истински пилот, който благодарение на ума, енергията и необикновените си математически способности се издигнал до командор на Пътя. Може би. Във всеки случай Джал VIII използуваше всяка възможност, за да се измъкне в Космоса с двуместна ракета и сам я управляваше. Командорът нямаше личен пилот. Излизането до ракетата беше помпозно. Адютантът съобщи на Изчислителя крайния пункт и часа на излитане. След това се яви началникът на Стражата, застина във великолепна стойка — долните колене прави, горните свити — и получи заповед да го придружи до ракетата. Кой знае защо, за да получи заповеди, началникът на Стражата трябваше да се явява лично пред Джал — сякаш радиофонът още не беше измислен. Но Сулверш правеше това с удоволствие. Доверително рече: „Слушш!“, юнашки скочи в приемната и там се развихри: „Мир-р-рно! Негова предвидливост командорът на Пътя!“ И замря с невероятно опулени очи. Чуваше се как чиновниците-питове проскръцваха, изправяйки се зад масите. Командорът на Пътя благоволи да слезе по трапа в приемната — покрай двамата офицери на площадката. Едва прекрачи последното стъпало и Сулверш се втурна да разчиства пътя. Клагг в същия миг се приближи до Глор и тръгна до него, на две крачки зад гърба на командора на Пътя, а началникът на Стражата вече диво крещеше в коридора: „Мир-рно!“ Вопълът му бе чут и подхванат от офицерите, които бяха на пост по пътя към пристана, и няколко секунди коридорът гърмя: „Ир-р-ро!“ Разбира се, всичко това беше напълно излишно. Изчислителя вече беше светнал оранжевите панели по таваните. Всеки, който имаше очи, знаеше, че командорът на Пътя сега ще мине по тези и тези коридори. Но обичаят, установен в началото на Пътя, беше по-силен от разума. Обичаите се създават бързо, а се разрушават в продължение на хилядолетия. Ритуалът за появяването на Великия беше създаден на планетата Тойот, която се управляваше от трима вождове: Мъжа на Съвета, Мъжа на Войната и Сина на Бурята — главния адмирал. И ето че след петстотин години се възпроизвеждаше церемонията по появяването на Сина на Бурята. Сулверш ревеше като атакуващ сумун, Сина на Бурята — командорът — крачеше с небрежен и едновременно величествен вид. Клагг и Глор вървяха изопнати, сякаш бяха глътнали монтажна линия, а други двама офицери маршируваха отстрани на процесията с насочени лъчемети. Пълна нелепост! Постоянните участници в церемонията не се чувствуваха много удобно. Само адютантът се наслаждаваше и тайно беше смутен от това.
Парадите, развеждането на караулите и останалите военни обреди имаха много силно въздействие върху Сьовка.
Най-после Сулверш за последен път изкрещя: „Негова предвидливост!“, инженерите в шлюзовата камера изобразиха почтителна стойка и церемонията, без ни най-малко да загуби тържествеността си, прие делови характер.
Първо от товарния асансьор изскочиха контейнерите с вакуумскафандрите на Великия и неговия адютант. Сулверш пое одеждите на командора на Пътя. Взе ги, поднесе ги на Джал, той собственоръчно отвори контейнера и двама офицери вдянаха негова предвидливост в скафандъра. Глор бързешката се облече сам.
После Сулверш се гмурна в ракетата, за да я огледа отвътре. А Глор, трополейки, изтича към шлюза и излезе в открития Космос — да огледа ракетата отвън. Всичко това се правеше съвсем проформа. За две минути в такава сложна машина нищо не може да се забележи, ако ще да са заложени и сто бомби…