Стояха насред Космоса. Под краката им беше тесен титанов мостик, който висеше в тясна прозрачна тръба. През стъклото припичаха двете Слънца и в тръбата причудливо се смесваха двуцветните сенки и отблясъци. Но те не можеха да скрият чернотата на Космоса, не можеха да я смекчат или да я направят по-малко забележима. Нишка от стъкло и метал, опъната в черната пустош.
Церемонията по посрещането завърши. Чу се команда: „Господа, свободно!“ и накуп, безразборно трополейки с прилепалата — не биваше да се ходи в крак, — синята процесия се проточи по мостика. Глор включи охлаждането в скафандъра. Рошавото Слънце прежуряше през тръбата, гореше кожата. Командорите вървяха бавно — бяха свикнали. Отминаха отклонението, което водеше към малкото жилищно топче. Отблизо не изглеждаше малко — колкото шестетажна сграда — и за доста голяма част от пътя ги прикри от слънчевия огън. Затова пък отпред блеснаха третото и четвъртото Слънце — отражения в алуминиевото огледало на голямото кълбо. Старателно поддържаха този огледален блясък, за да не може Слънцето да нагрява скъпоценното съдържание на хранилището. И сега по огромния му хълбок, който поради големината си не изглеждаше кръгъл, пълзяха роботи-полировачи.
Пред входа на шлюзовата камера дежуреше механичен стражник. Лъчът или зарядът на разпрашителя биха могли да повредят стената на хранилището, а големият робот би могъл да се справи с кой да е балог дори и без Оръжие. Сулверш и Глор също оставиха лъчеметите си в шлюзовата камера.
В хранилището влязоха четиримата: Джал, главният физик, Сулверш и Глор. Останалите се забавиха да облекат скафандрите си. Беше ясно, че „неочакваната ревизия“ е също такава глупост като уставните разговори по време на полета. Номерът на ракетата на командора на Пътя е известен на всички. Радиосуматохата заради ръчното управление бе послужила като предупреждение — чакайте ме, летя към вас… Главният физик бе имал достатъчно време, за да си облече скафандъра, да огледа дали всичко блести в хранилището и с невинен вид да посрещне Джал пред ракетата…
Глор погледна главния физик. Той невъзмутимо попита дали господин монтажника не е забравил да включи отоплението на скафандъра.
Съветът дойде навреме. Лютият студ вече бе започнал да сковава господин монтажника. А беше студено колкото си иска. Зад тънкия алуминиев екран се намираше истинското хранилище, заварено от дебели сини титанови листове. Те глухо трещяха под обувките им. Под бронята имаше течен кислород. Между бронята и екрана имаше достатъчно място за скачане и полети, но бе забранено да се лети. Можеше да се катерят, придържайки се за мрежата от въжета. Освен това хранилището бе опасано на кръст от железни ленти за ходене с магнити. Командорът на Пътя важно закрачи по лентата. Нареди да загасят лампите и да не чакат закъснелите.
Вървяха при слабата светлина на скафандрите. Глор крачеше последен, като непрекъснато се натъкваше на могъщия гръб на Сулверш. Изведнъж командорът кресна:
— Аха-ха! Дупка!
— Къде?! Ваша предвидливост, къде? — изстена главният физик.
Нямаше защо да пита. Съвсем тъничък, като игла, лъч светлина бе пробил „тавана“ и се забождаше в „пода“. В титана светеха две кръгчета: небесносиньо — по-голямо, и розово — по-малко. Изображенията на Голямото и Малкото Слънце.
Командорът на Пътя ръмжеше:
— Ще ви разжалвам! Ще ви заточа в кург!
— Ама, ваша предвидливост! Аз…
— Какво ти?! Ти си дръвник!
— Днес огледах цялата сфера, лично, ваша предвидливост! Буквално преди да пристигнете се е пробило!
В наушниците се чуваше как Джал пухти под шлема.
— Оглеждал… Ти не си робот, а главен физик — уморено изпухтя той. — Къде ти е защитата, индикаторите? Къде са роботите? Те, какво, да не са хукнали за дъвка?
Глор завъртя лъча. Наистина роботи не се виждаха… Като че ли се сещаше каква е работата. Всички ремонтници спешно са били изпратени да полират екрана — по случай пристигането на командора на Пътя, — а през това време е станал пробивът.
Като потрепваше с крачета, по лентата се приближи робот-ремонтник. Пъхна пипалото си в отвора и щракна — извика външния ремонтник. Оня ще завари дупката, ще я полира и всичко ще бъде наред.
— Добре… Много е прашно при тебе. Лъчът се вижда — промърмори Джал.
— Съвсем не, в нормата е, вашпредвидливост! Ето индикатора, вашпредвидливост!…
— Аз си имам — Джал измъкна от джоба си индикатор и доволно изпръхтя: — Правилно, в нормата е… Е, как е, момченце, навлизаш ли в работата? — милостиво попита адютанта си.