Докът едва забележимо трепна. Точно под краката им безшумно се плъзна рибовидното тяло на ракета. „Трябва да се бърза“ — с отчаяна мъка помисли Сьовка. Може би Джерф си е отишъл точно с тази ракета. Трябва да свършва този проклет разпит.
— Ник! Той ли поиска да намериш „посредника“?
— Когато се изморих, той самият го търси. После си отиде.
— Кога?
— Не зная. Преди два часа. Три…
— Да вървим! — извика Сьовка. — По-бързо!
— Мисля, че би трябвало да отидем направо в Стражата, нали? — с безизразен глас попита Ник.
— Аз ще се заема с това. Върви де!
— Но аз съм „губила себе си“ — с тиха упоритост рече Ник. — Ти си длъжен да донесеш за това на Стражата.
За миг забрави за Машка. Изпита отвращение и жалост към това послушно, тихо същество — нищо друго. Как се бе обърнало всичко! Обичаше я, докато беше Машка, а сега я ненавиждаше. Ник бе позволила на Светлоокия да насочи „посредника“ към Машка.
— Няма да те издам. Не ти разрешавам да се предаваш в Стражата. Аз ще се справя с чхага.
— Ти си благороден и велик…
Гласът й беше тих, смирен, та Сьовка едва не я ритна с обувката на скафандъра. Би ритнал самия себе си — пале, пале такова, да не може да се разбере с Джерф…
Беше съвсем сигурен, че няма да се върне на Земята без Машка.
Ник попита:
— Кой е този, Глор?
Огледа се. Зад кърмата плуваше светлото ядро на Галактиката — Млечния Път. На неговия фон се открояваше черният силует на балог — в командорски шлем, без скафандър. Беше обърнат настрани. Кракът му в голяма обувка бе стъпил върху стъклото и ако се съдеше по положението на шлема, гледаше към звездите.
Оставам тук
Глор закри Ник с гърба си и я изблъска от нишата, като едновременно насочи лъчемета и шлемовия фенер към непознатия. Включи фенера. Учителя! Глор бе помислил сламената му шапка за командорски шлем, а мустаците му — за горна челюст… Ник пристъпваше отзад и нищо не можеше да види — гърбът на Глор закриваше тесния отвор.
— Не се страхувай. Върви в каютата — каза Глор.
— Добре, господарю…
Когато стъпките й заглъхнаха по кърмовия трап, Учителя проговори:
— Здравей, Сьова. Извини ме, но ще махна изображението.
Нишата опустя — светлият кръг от фенера се стопи в пустоша. Оттам се чу глас:
— Как се случи нещастието?
Глор свали лъчемета.
— Чухте ли разговора ни? Тук, в нишата? Тогава знаете всичко. Казахте, че чхагите не са опасни за нас!
— По правило похитителите не разполагат с десантни „посредници“. Не може да се предвиди всичко, момче… Обикновено планетните „посредници“ не ловят вашите Мислещи. На това разчитахме.
— Не ловят, не ловят… А знаете ли къде е изчезнал? Не?! Тогава какво знаете? — извика Сьовка в пустоша.
— Известно е, че Мислещия е невредим.
— На Машка ли?
— Да.
— Къде е тя? — страстно попита Сьовка. — Къде?
— Засега не е известно — екна отговорът от Млечния Път. — Ще се опитам да получа координатите. За това ще е необходимо време.
— Трябва да вървя — рече Сьовка. — Трябва да я намеря.
— Страх ли те е? — попита гласът.
— Да. Сбогом.
— Вие можете да се върнете сега. Двамата — рече гласът. — На Земята. В понеделник миналата седмица.
Сьовка се промъкваше между дюзите, като машинално надяна на главата си прозрачното кълбо на шлема. Но гласът го настигна. Да се върнат сега… Двамата! Спря.
— … Ще се върнете в момента на тръгването. Тук ще дойде друга двойка. Земното време няма да бъде изгубено.
— О! Винаги ли можете да ни върнете?
— Практически винаги.
— Какво означава практически?! А ако, докато си приказваме тука с вас, Джерф е унищожил Машка?
— Съмнявам се — каза гласът. — Джерф гледа на нея като на заложник. В твои ръце е Номдал Девети по прякор „Железния Рог“. Командор на Пътя, свален от Джал.
— Кълна се в антиполето! — рече Глор. — Железния Рог!
Това променяше нещата. Сваленият властелин, както често се случва в историята, претендира за предишното си място. Светлоокия се бе захванал не с авантюра, а с преврат. Естествено личността на Номдал представлява огромна ценност за заговорниците.
— Значи можете да ни върнете — каза Сьовка. — В изходната точка на времето на Земята… Доколкото разбирам, тукашното време ще бъде изгубено?
— Да. Ще се наложи да се почва отначало — като ехо откликна гласът.