„А дотогава корабът ще тръгне. Пък аз се заклех да не го пусна. Глупаво е, разбирам. За Пътя това е капка в морето… Но аз се заклех. Вече съм замислил нещо по-голямо от аварията на един кораб…“
„Но Машка! Машка е в опасност — рече Сьовка. — Ти не можеш да разбереш това, Глор.“
„Всичко разбирам — отвърна Глор. — Даже това, което ме очаква. А ти се изплаши.“
„Добре де, изплаших се. Но не за себе си, а за Машка. И ти се страхуваш, Глор… Ако аз сега си отида, ще останеш насаме с ужаса, като приятелката си. И до тебе няма да има никой, който да те подкрепи.“
„Не си отивай тогава“ — каза Глор.
… Синята Вега вече се бе скрила зад стръмната дъга на хоризонта. Под кърмата върху планетата мигаше с двигателите си Монтажната на първи поток. Ураганът духаше свирепо — Кулата отчаяно плюеше пламъци. Сьовка рече:
— Оставам. С какво конкретно можете да ни помогнете?
— Няма да е много. Появявай се по-често на места, подобни на това — в безтегловност и извън корабната броня. Тук си достъпен за връзка. Един съвет: когато се преместиш в тялото на командора на Пътя, не се опитвай да вредиш на Пътя. Вашата цел е само детектора опознавател. Като се преместиш, изучи добре новата им формация, тя ще ти покаже как трябва да действуваш. Имаш ли ръчен екран? Сложи го върху стъклото.
Глор извади от джоба си екранчето за видеовръзка с Близкия Космос — тънка метална пластинка.
На обратната й страна с емайлни несветещи бои бяха отпечатани смешни изображения на кург и неск. Малък син неск черпеше огромен кург с дъвка и разхладително питие. Дебелият кург, излегнал се на пода, се хилеше с много нагъл вид. Едната му буза беше издута — сигурно я беше натъпкал с дъвка за после… Рисунката наистина беше смешна и много естествена. Даже сега, като видя издутата буза на курга, на Глор му поолекна. Нарочно слагаха такива карикатури по екраните на скафандрите — за развлечение. За да предотвратят паниката, ако някой балог се изгуби в Космоса или връзката се прекъсне. На жаргона на Близкия Космос ръчните екрани се наричаха „поздравителни пластинки“.
Сложи пластинката в края на нишата. Под стъкления похлупак се закълби мъгла — сви се в бяла спирала. Скафандърът на гърдите на Глор запращя от искри. Мъглата изчезна.
— Вземи си екрана! — заповяда гласът. Глор внимателно взе пластинката. — Дръж я с две ръце. Ще опитаме.
По екрана пробягаха ивици. Дъхът на Сьовка секна. Това бяха борови дървета. Жълти, предзалезни, люспести. Катеричка прескочи от един бор на друг. И екранът изгасна. Гласът проговори:
— Това е едностранна връзка от мене към тебе. Тя действува навсякъде. По-често поглеждай, но внимателно. И последно: ръкавиците по образец номер едно, парадните, са извън контрола, без детектори. Успех! Край.
— Търсете Машка! — извика той в пустотата и се вмъкна в кораба.
Две девети часа
Струваше му се, че ходи като рак. На една страна, на една страна, застрашително протегнал клещи. Две денонощия на планетата и още едно тук — всичко на всичко три дни и три нощи. Измори се от тях като след цял живот. Сякаш се катереше по някаква кула, а тя растеше над главата му. И над всичко това като черното небе на Космоса висеше нещастието.
На една страна, без да поглежда тези, които срещаше, той си отиде в къщи и взе чифт парадни ръкавици — скри ги в пазвата на комбинезона си. Ник беше горе. Наложи си да скочи при нея. Ник пак лежеше и гледаше към тавана. Наистина, сменила бе комбинезона си и бе свалила работните обувки. „Маша, Машета!“ — извика наум Сьовка. Беше му мъчно и за двете. Той ще отърве Машка и с нея всичко ще бъде наред, а тази нещастница лежи и не смее дори с поглед да помоли за съчувствие. И освен това вече бе свикнал да се отнася към нея като към Машка. Горката! Не разбира какво е станало с нея. Ама съвсем нищичко не разбира. Мисли, че тялото й е било заето от някой друг — не заедно с нея, а вместо нея. Ето защо е толкова потресена. Не може да разбере защо Глор не е забелязал подмяната.
Промърмори нещо успокоително: не се тревожи, ще накарам инженера да мълчи. И пак така свит, обърнат настрани, забърза.
Командирът на Пътя още почиваше. Бяха минали само час и половина от трите, предназначени за отдих. Глор се качи в кабинета — на инженера за поръчения се разрешаваше да се намира там в отсъствието на шефа, също както и на старшите офицери от Стражата. Клагг беше там — Глор едва не се спъна в краката му.
— Съчетавам полезното с приятното — затрещя офицерът, докато ставаше от пода. — Приятен е отдихът, когато съвестта е чиста, не е ли така, господин монтажник Глор? А казват също: докато почиваш, дръж една ръка в резерва. А вие бързате, припирате, не държите сметка за личното си време, та по-точно да изпълните заповедите на негова предвидливост? Разбирам, не смея да ви преча, оттеглям се…