— Е, стига, господин офицер — с усилие отговори „господин монтажникът“. — Стига! Ни най-малко няма да ми пречите. Напротив, ще мога да се възползувам от съветите ви, които са изключително ценни за мен.
На Клагг не му се искаше цял час и половина да стои като стълб в приемната. Кланя се, кланя се и остана.
— Та да побеседваме, господин монтажник Глор — започна той, като удобно се разположи край люка. — О, къде отивате?
Глор му махна с ръка и влезе зад преградката си. Краката му се подгъваха, но главата му работеше ясно. Седна зад пулта, вкара пропуска си в опознавателя, включи екрана за видеовръзка. Натисна копчето „секретно“. Изключи записващото устройство… Намери в дългата редица клавиши за пряка връзка клавиша на Диспечера при Изчислителя на Главния маяк. По екрана затичаха буквите: „ГИП НПКП ДПМ“, което означаваше: „Господин инженерът за поръчения на негова предвидливост командора на Пътя вика дежурния по маяк“. На екрана се показа дежурният младши командор:
— Готов за услуги, приятно ми е да се запознаем…
— И аз се радвам. На мен също ми е приятно. Моля ви, спешно.
Лицето на дежурния изрази досада. Тъкмо се беше настроил да побъбри с новия адютант и пак тая проклета работа!
— На вашите услуги — каза младшият командор. По каста те бяха равни, но по длъжност адютантът на Великия бе старши.
— Моля да установите местонахождението на инженер-физика Джерф. Преди три-четири часа е бил тук, в главното стопанство. Ето личния му номер.
Дежурния сведе очи — свързваше се с Изчислителя.
— Още веднъж номера, моля… Сега всички са по местата си — няма движение, ураган! Ето, моля… — Той се надигна учудено и щракна с челюсти. — Смел момък! Преди час е тръгнал към планетата. Като пътник в товарна ракета с лек товар…
— Така… Къде именно?
— Краен пункт — Космодрум-три.
— Кой го е пуснал на планетата?
— Не е отбелязано. Постоянен пропуск.
Глор вече разбра, че е закъснял; свърза се с космодрума. От екрана се разнесе възторжен вопъл — дежурен бе инженерът, който вчера ги придружаваше при качването. О, велики небеса, колко отдавна бе това! Като заекваше от удоволствие, че вижда господин монтажника на такъв важен пост, инженерът направи справка. Джерф бе напуснал космодрума преди две девети часа. Не е известно накъде е заминал. Гравитолетните линии не работят поради урагана, а прехвърлянията в частен транспорт не се фиксират от космодрума…
Избягал! Преди две девети часа! Точно времето, което бе изгубил за парадните ръкавици и Ник… Да, сега вече нямаше закога да се колебае и да размисля. Без да подозира, Светлоокия бе определил по-нататъшното поведение на Сьовка.
Третият клавиш отляво — „Космическа Стража“. Като гледаше строго дежурния офицер в лицето, Глор нареди да се договори с планетната Стража задържането на еди-кого си, излетял от Космодрум-три еди-кога си. Заповед на негова предвидливост. Спешно.
Изключи апарата и се облегна в креслото. Решителната крачка бе направена. Отстъпление няма. Сега е принуден да действува бързо и решително — даде заповедта от името на Великия, с което извърши най-тежко служебно престъпление. Командорът на Пътя не трябва да разбере за това. Решено е. След два часа Сьовка трябва да бъде в тялото на Джал. В това си качество ще направи размяната на заложниците.
„Заложник“… Сьовка даже мислено не можеше да нарече кристала с Машкиното име. Ще си мисли, че е заминала. Например на гости. А той търси кристал на Мислещ. И ще го намери. И точно тогава тя ще се върне. Разбира се, ще хванат чхага. Играта не беше равна. Бе разгърнал срещу Светлоокия чудовищната мрежа на Стражата — гравитолети, устройства за подслушване и радиопрехващане, подводници, спътници-шпиони и Изчислители… Глор се страхуваше само от едно. Да не би в уплахата си Джерф да се откаже от Железния Рог и да унищожи Мислещия. Джерф нямаше представа какво бе направил. Той дори не се сещаше, че Сьовка не би заменил Машка и за милион бивши командори на Пътя заедно със сегашния! Пирати, пирати… Те се оценяват един друг по половин копейка парчето…
Клагг се приближи до стъклената преградка и с жестове го извика навън. Нямаше как, трябваше да го покани. Офицерът влезе с тайнствен и доволен вид:
— Е-е, всъщност… не ми се полага да бъда тук…
— Стига церемонии!… Вие, заместник-началникът на Стражата?
— Началникът — да, но аз — не — защрака Клагг. — Наистина, след като се запознах с вас, господин монтажник, мнението ми за планетяните стана много по-добро, отколкото преди. Та аз за какво? А! С ваше позволение, ще се отлъча за няколко девети. Нали знаете, трябва да си сменя ръкавиците, това, онова… Вие с оръжие ли сте? Разчитам на вас… Чувствувам, че ще се сприятелим. Позволете ми да ви дам един съвет…