Глор промърмори нещо, съответствуващо на важността на минутата. Ама че глупак, в името на Пътя… „Ама за определени ситуации тоя Клагг е най-удобният човек — помисли си той. — Ще го имаме предвид.“
— … Разбирам, искате да се запознаете час по-скоро с всички тънкости на новата си служба, една от най — сигурен съм, че не греша, — една от най-почетните на всички орбити! — Клагг изящно опули очи и приклекна. — Всички сме поразени от вашето усърдие и работоспособност. Но… но, господин Глор! Все пак не забравяйте да си събличате вакуумскафандъра, наистина! Нали разбирате, забележките на началството никога не са желателни…
Вярно. Глор се бе намъкнал в кабинета на командора на Пътя, без да свали вакуумскафандъра си, което беше сериозно нарушение на етикета… Побърза да благодари на Клагт, но като вдигна очи, улови погледа му — злобен, самодоволен и безкрайно глупав. Сякаш цялата глупост на Вселената, цялата безпощадна тъпота на неразумната материя се бе съсредоточила в тази изнежена муцуна. Подсмихна се. Смятай, че вече си направил кариера, душице-стражник… Само имай предвид: бързо ще свърши…
Извика контейнера, сгъна скафандъра. Извади „посредника“ от джоба, скри го в чекмеджето на пулта и закрачи по кабинета като в клетка. Не можеше да си отиде и да почива. Пак да гледа Ник и да се измъчва за Машка, и да лъже… Не, не. Престани да мислиш за това. Стига. С мъка няма да оправиш нещата, както би казал Клагг — офицерът тъкмо се бе върнал в кабинета. Впрочем той изрече една разумна мисъл — длъжността на Глор наистина бе почетна. И би трябвало да се изпълнява от младши командор, ако не и направо от командор. Защо Джал бе избрал планетен монтажник, а не някого от своите? Нима от самото начало Светлоокия бе нагласил всичко така? Спомни си дребната, много стройна фигура на Джерф. И думите на Ник: „Това никак не ми харесва.“ Светлоокия е хитрец, но не би могъл да убеди Джал. Някой друг е направил това. За кого е изгодно да свали Джал Осми? Кой е помагал на Джерф? Това е ключът към загадката. Да открие главния съучастник на Светлоокия, означава да открие самия него.
Така си седеше, мислеше и чакаше своя час. Понякога поглеждаше навън и всеки път очарователният господин Клагг му се усмихваше.
Забавленията започват
Планетите следват своя ход, без да се съобразяват с хорските мъки. Това е стара истина. Ако се въртят около осите си (а далеч не всички планети го правят), това става абсолютно независимо от нашето желание.
В гривната девет пъти прозвуча гласът, отмерващ времето. Планетата бе изминала една осемнадесета от пълното си завъртане. Безтегловната грамада на Главния док бе изминала една девета от своя Път около нея — бе изминал час. От Стражата нямаше известия. Заръмжаха компресорите на охладителната система — докът бе излязъл откъм дневната страна на планетата.
Заговори вътрешната връзка: „Господин Глор! Тук Сулверш. Негова предвидливост се отправя към кабинета си. Господин Клагг, при мен!“
Глор въздъхна. Промърмори: „Нека се отправя…“ Когато офицерът скочи в приемната, Глор бръкна в чекмеджето на пулта. Извади „посредника“, отвори го, измъкна Мислещия, зареден от Джерф. Прибра кристала в маншета на ръкавицата си, упражни се — да не сбърка прозорчето за приемане с прозорчето за предаване. Отиде в средата на помещението и скри дяволската машинка под дебелия килим. Мислено очерта около мястото на командора на Пътя полукръг с радиус от четири крачки. На такова разстояние „посредникът“ работи сигурно. Беше му необходима пълна сигурност.
Докато негова предвидливост почиваше, чистачът бе успял да лъсне помещението. Всичко беше чисто, матово като вътрешността на вакуумна камера. Изглеждаше, че дори от слепите повърхности на обзорните екрани са изчезнали въображаемите следи от милионите звезди и хилядите планети, разчертали стъклата по всички посоки. От пулта на командора на Пътя се разнасяше лека миризма на амортизационна течност — креслото беше истинско, пилотско.
Разнесе се далечен рев: „Мирно!“ Глор още веднъж погледна към килима и тръгна. В приемната офицерите под командуването на Клагт блестяха с козирките на каските си и новите си ръкавици. Нитовете зад преградката равнодушно стояха мирно. Командорът на Пътя, придружен от Сулверш и Глор, се изкачи в кабинета си. Началникът на Стражата опита да изпълни обреда по огледа на помещението, но както винаги бе изгонен. Господин Джал, вие напразно пренебрегвате устава на Стражата…