— Го-осподин адютант!…
— Слушш! — възторжено се отзова Глор. — Господин началник на Стражата, негова предвидливост желае…
— Мир-рррно-о! — загърмя Сулверш. — Негова предвидливост командорът на Пътя!… — И замря. Гледаше само към „командора“.
— … Желае да огледа трюма сам, без церемониал.
— Без церемониа-ал! — пропя началникът на Стражата. — Без церемониал!!
Двама офицери застанаха пред люка, от двете страни на невъзмутимия робот. Изглеждаше, че роботът и Нурра се състезават, блещейки очи един срещу друг. Играят си на „погледи“, така да се каже.
Сулверш показа на робота пропуска, гривната, ръкавиците и се скри в трюма. Дойде ред на Нурра. Глор незабележимо стисна в ръка лъчемета, макар че с какво ли би могъл да му помогне тук лъчеметът? „Третия Велик може да благоволи да мине!“ — иззвъня роботът. — Уф! Не забеляза парадните ръкавици по образец едно. Възможно и да ги е забелязал, но в програмата му също бе заложена почтителност към Великите. Нурра влезе в трюма. Браво, старче, съобразяваш… Клатушкайки се, заплува по коридора, като с голяма важност се оглеждаше, изчаквайки адютанта си. Глор представи ръкавицата си — законната, образец две. Роботът със звън се прибра на мястото си, напреки на входа, Глор настигна Нурра, многозначително го побутна и каза:
— Ваша предвидливост желае…
— Я върви… — отвърна Великия командор. Сулверш подскочи. В лъча на фенера се мярна отворената му войнишка уста. Я го гледай ти, Нурра! Нали му бе казано, ако стане нещо, да се кара и сега той ругае Като кург… Налагаше се да действува направо:
— Очите ми са влажни от почтителност, вашвидливост… Разрешете да ви напомня, че желаехте да огледате десантните „посредници“. Господин Сулверш, не се ориентирам добре. Къде е завоят към работилницата?
Нурра доброжелателно изръмжа. Сулверш, все още с отворена от учудване уста, се обърна и запълзя по тунела. „Води, води, салдафоне — мислеше Глор. — Води, ходещо гърло… Проспа си командора, макар че си верен роб. Сега и да се усетиш, ще бъде късно.“
Пълзяха мълчаливо. Отначало по силата на тежестта — „надолу“, после „по равно“, после „нагоре“. Под краката им поскърцваха сплитовете на проводниците. На едно място Нурра спря и доста дълго разглежда един робот-костенурка, който вече бе намерил някаква неизправност в проводника и бе пристъпил към ремонта. Като се нагледа, Нурра блъсна костенурката с тока си и направи знак — напред. Сулверш пъргаво тръгна напред. Изглежда, бе започнал да се замисля и да подозира нещо. Изпъна се пред входа на работилницата и започна да поглъща с очи началството. Прекалено усърдно го поглъщаше… И за пръв път се хвана за лъчемета. Оръжието изглеждаше съвсем мъничко в грамадните му лапи. „Късно, късно“ — помисли Глор, докато пълзеше към работилницата.
Това беше тясна пещеричка, оградена в средата на трюма. За да могат другите двама да се настанят, Сулверш трябваше да отстъпи и да измъкне краката си в коридора. Глор се облегна на универсалния струг, който заемаше половината от нишата. Останалото място бе затрупано от сменните инструменти за роботите, сандъчетата с резервните апарати за десантния кораб, също толкова миниатюрни, както и самият кораб. За под служеха сандъците с двигателите за малките „чинии“.
„Посредниците“ висяха над главите им. Шест парчета без калъфи и три — в калъфи. „Командорът“ протегна ръка и чевръсто извади един — без калъф. Глор побърза да насочи лампата си към „посредника“. Всички гнезда за Мислещите бяха празни освен едно — такъв беше редът. Сулверш целият се напрегна. При всяко движение вибраторът на лъчемета му застрашително просветваше в синьо. Не изпуска оръжието от ръцете си, мр-ръсник…
Командорът надникна в гнездото, подухна вътре. Кой знае защо, взе друг „посредник“. На светлината на фенера Мислещия започна да прелива в различни цветове, като жив. И тогава се случи непредвиденото — Глор не издържа. Заклати се, закачи се с колана си за нещо, увисна. Краката не го държаха. Беззвучно крещеше: „Не искам, не искам, не искам! Това си е мое тяло, мое!“ Искаше да се отскубне, искаше да живее, а Сьовка замря от жалост и не можеше да се справи с него. Пред очите му изплуваха черни триъгълници — очите на Сулверш. Целият омекнал, Сьовка гледаше как Нурра безсмислено върти „посредника“ в ръцете си, а Сулверш, заградил изхода, откопчава лъчемета от портупея си.