Командорът изпъшка. Промърмори:
— Здраво нещо… За триста години не се е променило…
Сьовка с мъчително усилие се опитваше да хване лъчемета си. Тялото не се подчиняваше на заповедите му — висеше на кожуха на струга и леко се поклащаше. Катастрофа… Нурра бе забравил как се включва „посредника“! Вместо да приеме Сулверш, той въртеше „посредника“ в ръцете си и говореше с фалшиво оживление:
— Е, господа? Кой ще ми разкаже за това нещичко? — Той докосна с нокът Мислещия. — Защо е тука? Е, господин офицер?
„Забравил е как се нарича — с ужасяваща отчетливост помисли Сьовка. — Всичко е забравил. Край…“
Сулверш заговори с ръмжащ шепот:
— Вашвидливост… Благоволете, е, да смените ръкавиците си. Мо-ля!
Лявата му ръка насочваше лъчемета точно в цепнатината между Нурра и Сьовка. Дясната се отпусна към колана и направи рязко движение — от закачения там плосък калъф изскочи чифт всекидневни командорски ръкавици номер ТВ–003.
— А, ръкавици!… — учуди се „командорът на Пътя“. — Сега ли? Е, хайде, давай. Дръж това нещо… Дръж…
Сьовка безпомощно гледаше как Нурра предава „посредника“ на Сулверш, как взима ръкавиците. И изведнъж Нурра щракна с челюсти — щрак-щрак! А началникът на Стражата се ската на три като сгъваем нож — удари се с каската си по коленете…
В „посредника“ весело блестеше втори Мислещ. Но още по-весело блестяха очите на Нурра, когато се обърна към Сьовка и изръмжа:
— Ама как само го, ър-роу! Командувай бързо, благодетелю! След една осемнадесета ще се скапе.
Прехвърляне с „манекен“
Сьовка отмаля от радостно облекчение. Виж го ти Нурра! Бившият Десантник не бе загубил пъргавината си.
Глор замълча — смири се. Общото им тяло продължаваше да виси, закачено на колана.
— Щрак-щрак, а? — веселеше се Нурра. — Това тяло за мене ли е? — Той кимна към Сулверш.
— За вас е моето тяло. За мене — вашето. Вие ще бъдете мой адютант, а аз ще ви прикривам… Черни небеса, помогнете ми да се откача! (Нурра с готовност освободи портупея му.) Нурра, разчитам на вас. Не зная третия раздел на Инструкцията.
— Дреболия, прехвърляне с „манекен“ — делово измърмори Джал-Нурра. — Типова схема две-три-две… Работа за два нокътя. Не знаеш ли третия раздел, благодетелю? Той не е необходим… Ето… — Свали от врата си командорския „посредник“ от планетен клас, който можеше да се използува по втория раздел на ИП. — Дръж, господарю! Прехвърли ме в гвардията… После аз тебе — в командора. После ти мене — в господин монтажника. И смело напред. — Той радостно защрака с командорските челюсти. — С двата „посредника“ ние бързо — щрак-щрак!
„Черни небеса, ето как ставало! — помисли Глор. — Даже типова схема е измислена за такива случаи…“ Вече беше схванал същността и мислено провери поредността на прехвърлянията.
Първо: Сулверш в „посредника“ — направено е… Второ: Нурра от тялото на командора — в „посредника“. Трето: Нурра от „посредника“ — в Сулверш-„манекена“. Четвърто: Сьовка от тялото на Глор — в десантния „посредник“. Пето: самият Глор — в „посредника“. Шесто: командорът на Пътя от „посредника“ — в собственото си тяло. Седмо: Сьовка от десантния „посредник“ — в тялото на командора на Пътя, „над“ командора. Осмо: Нурра от „манекена“ — в „посредника“. Девето: Нурра от „посредника“ — в тялото на Глор. Десето: Сулверш от „посредника“ — в собственото си тяло. Край.
Бе то край, ама не излизаше така, както казваше Нурра. Схемата две-три-две би трябвало да съдържа само осем прехвърляния, Глор разбираше това при цялата си неопитност. А излизаха десет.
„Черни небеса, ами че Нурра не знае нищо за мене, чуждопланетянина — разбра Сьовка. — Разликата е точно две прехвърляния. Първо аз в «посредника», а после — в тялото на Великия… Точно тях Нурра не е предвидил при избора на схемата. И тези две прехвърляния трябва да ги направи именно Нурра. От четвърто до седмо работи той. А си мисли, че съм обикновен монтажник. Чхаг-авантюрист… Какво толкова се колебая? Нурра ми е задължен за всичко. Няма да ме издаде.“
„Точно такива като него предават — измърмори Глор. — Каторжник…“