„Ето какво било“ — помисли Сьовка и направи усилие, с което вече беше свикнал — вкара мислите на командора в своите. Прекъсна раздвоението. Сега вече знаеше третия раздел на ИП, а там се казваше: „Подчинените разуми се стремят да запазят автономия на мисленето си, като раздвояват обединеното съзнание. Следва да се присвоява информацията на подчинения разум, което предотвратява раздвояването.“
И така, измяна в десанта. Следователно Иван Кузмич е един от Десантниците, който е прехвърлил тук Сьовка и Машка с изменническа цел. И разбира се, виновен за измяната е Нул — Великия Десантник, — тъй като той отговаря за всичко, което става в кастата на Десантниците.
Това беше интересно. И все пак, като прекъсна раздвояването, Сьовка-Джал отхвърли мислите за Учителя и най-вече за Нул. Земята е далеч. Земята е на много деветки светлинни години оттук, а Машка е съвсем наблизо, но също така недостъпна като Земята. За да намери Машка, трябва да хване Светлоокия, Джерф, и да се подготви за борба с покровителите му. Светлоокия играеше голяма игра, много голяма… И покровителите му сигурно не са дребни риби. Сьовка с цялата злоба и целенасоченост на Джал се залови с издирването на тези негодници. Първо трябваше да свършат с прехвърлянията. Сулверш за втори път се търкаляше, лишен от Мислещ.
Командорът на Пътя сложи едната от всекидневните си ръкавици. Разбира се, тя си остана здрава. Нурра с възхищение ахна:
— Ър-роу! Не се късат, кълна се в бялата мълния!
— Добре, добре… Вдигай го, аз ще прехвърлям — измърмори Джал. — И си сложи здрави ръкавици, вземи от комбинезона, под закопчалките.
Бързо направиха всичко необходимо. „Глор“ си сложи парадните ръкавици — същите, заради които Сьовка се върна в каютата и изпусна Светлоокия. Поставиха офицера от Стражата до входа — както си стоеше преди началото на събитията. Командорът на Пътя доближи „посредника“ до каската му, за да върне разума на Сулверш на законното му място. И изведнъж Нурра проговори:
— Стой… Не мога да чакам! Ти си чуждопланетянин, комонс. Как дойде тук? Отговаряй, в името на покоя на Мислещите ти!
— И аз бих искал да зная как! Според мен по чудо.
„Глор“ пристъпваше с огромните си обувки. Нерешително, шепнешком попита:
— Там… откъдето си дошъл, там Пътя ли е?
— Там са Десантниците с операция — „Вирус“. Ама какво си се разбързал, дръвник!
Вместо отговор Нурра запя: „Ке-клеги-ке, ге-глаги-ге, ра-гру! га-клу! ка-глу-у-ки!“ Пееше с благовъзпитания баритон на Глор и подскачаше, а тялото на Сулверш се мяташе в такт с подскоците му. Като завърши номера си, провъзгласи със страшен шепот:
— Това е работа на Затворените, благодетелю! Наистина дочаках!
Ако беше заговорил за Светлоокия, Сьовка щеше да го изслуша. Но бившият Десантник искаше да каже, че Учителя принадлежи към Затворените — метежници и бунтовници, нищо повече. А сега Сьовка не се интересуваше от Учителя.
— После ще поговорим. Прехвърлям — каза командорът на Пътя.
Господин началникът на стражата
Сулверш дойде на себе си. Очите му бързо огледаха работилницата и се спряха върху ръкавиците на Сьовка. С други думи — върху „детектора-опознавател“ на негова предвидливост.
— Подхвани го! — извика Джал.
Нурра подхвана Сулверш за портупея. Господин старшият офицер пухтеше, разпалвайки справедливия си гняв. Тръсна ръката на адютанта от портупея си, пак вдигна лъчемета…
— Вие сте не-е-вероятен дръвник, господин началник на Стражата!
След тези думи на негова предвидливост гневът на господин Сулверш моментално се изпари. И най-после проумя, че дясната ръка на командора е облечена във всекидневна ръкавица. Изплашено се изпъна:
— Ще се осмеля най-покорно да попитам…
— Аз трябва да питам, аз! — гърмеше „командорът“, като слагаше и втората си ръкавица. — Др-ръвник! „Посредник“ ли не си виждал?! Ще ти взема дипломата, главоного насекомо!
Последният израз беше любимата ругатня на Джал, която той употребяваше на подстъпите към великия гняв. Оказа се, че да си командор на Пътя не е по-трудно, отколкото да си монтажник от висш разряд. Езикът сам си знаеше какви думи да подбере. И наистина командорът се подчиняваше на Сьовка по-охотно, отколкото Глор…
Нурра се осмели да захихика. Джал се нахвърли върху него:
— Момче, затваряй си устата! Включвай двигателите и да те няма!
Адютантът едва промълви „Слушам!“, което повече приличаше на хълцане, и се скри в тунела, Сулверш объркано виреше глава, докато се опитваше да застане мирно, и чукаше каската си в „посредниците“ на тавана.
— Кажи ми, Сул, в името на Пътя… да не си се побъркал?