Стоп! Как можа да забрави! Докладът на Нул за експедицията на Чирагу!
Сьовка спря. Ходовият Диспечер монотонно, почтително бъбреше:
— Полировката на дюзите е екстра качество, ва-ш-ш…
— Браво! Бижутер! — гръмна командорът на Пътя. Ходовият Диспечер се усмихна полуприпаднал — беше си заслужил „бижутера“, най-висшата похвала на командора на Пътя. А работата не беше в дюзите, не… Джал-Сьовка си бе спомнил нещо.
Преди една деветдневка Великия Десантник бе докладвал на Великия Диспечер и на командора на Пътя за експедицията до третата планета от системата Чирагу. До Земята. Докладът не беше весел. Корабът на Десантниците се бе приземил на северното полукълбо, без да е съпроводен от „насочващ“ — кораб за свръзка, — тъй като последният носи гигантски антени и е щял да бъде забелязан от спътниците, летящи около Земята. В замяна на това Десантниците окупирали антена на аборигените, разположена в близост до мястото на кацане. Но не могли да се възползуват от нея за насочването на големите кораби към плацдарма. Нещо повече, след шест девети оборота на планетата Десантниците били принудени да отстъпят и да се присъединят към експедицията, за което по тунела на свитото пространство било изпратено съобщение тук, на Главния маяк… Избягали, дръвници! — ликуваше Сьовка.
Командорът на Пътя завърши обхода на кораба и заповяда на Сулверш: „Към канцеларията!“ Дръвникът се подчини. Предан като дресиран неск и точно затова опасен… Вече се беше окопитил и поглеждаше мно-ого странно… Усеща, че с негова предвидливост не всичко е наред. Ще го имаме предвид. Само да ни падне сгода. Не си ти тоя, който ще се мери с мене, проклета каско… И така, какво още имаше в доклада на Нул?
Комонсите. Най-после Сьовка си изясни тайнствената дума. Ако Сьовка не беше комонс, сега не би крачил по кораба в тялото на Третия Велик. В старите книги на Пътя е написано — а тези книги се пазят в тайна, — че всички разумни същества в Галактиката се делят на три групи. Висшата група — комонсите — може да се прехвърля в телата на двете низши — шиусите и оусите, — да завладява разума и паметта им заедно с телата. Втората група — шиусите, — към които принадлежи народът на Пътя, се прехвърля само в оусите. Последните не могат да завладяват съзнания, а поради това — и тела. И точно оусите съставляват абсолютното мнозинство в Галактиката. Ето защо Пътя безпрепятствено се придвижваше от планета към планета — не срещаше други шиуси, още по-малко комонси. Самата възможност за съществуването на комонсите бе по-скоро теоретична, отколкото реална. Съвсем доскоро не се страхуваха от нея, до момента, когато на Чирагу бяха открити комонси — деца, още не достигнали пълното си развитие. Възрастните се превръщаха в оуси.
Сьовка се изхили. Отстрани това изглеждаше като милостива усмивка. Някой изкрещя: „Салют за великия командор!“ Той вежливо-високомерно козирува — комонс в тялото на Велик. Ето ви доказателство за съществуването на комонсите, господа… В доклада на Великия Десантник това се поднасяше като предполагаем факт, като хипотеза. И още една непростителна грешка: Десантниците не бяха успели да вземат със себе си нито един Мислещ за изучение. „Зяпльовци — с наслада си помисли Джал. — Три пъти, девет пъти глупаци!“ Най-сетне последният факт: съобщението на Точката, командуващия десанта, било прекъснато по средата. Оттогава радиоконтактът с кораба за свръзка бе прекратен. Великият Нул обясни прекъсването на радиограмата с космическия вятър, задухал от центъра на Галактиката. Съмнително, господа, съмнително… Това по-скоро е работа на Учителя. Щом владее хиперпространството, да прекъсне тунелната връзка е съвсем… М-да… Имаше и още нещо. Засега да оставим настрана Учителя. Какво още, кълна се в горещата тяга?