— Началство, какво се е случило?
Сьовка не му обърна внимание. Стисна пластинката с две ръце. По нея пробягваха думите: „Засега липсват сведения. Проверяваме. Проверяваме. След един-два часа излез в Космоса. Побързай със задачата. Кризата наближава.“
Тъпо се вторачи в пластинката. Екранът отново бе празен и чист като небитието. „Проверяваме. Проверяваме“… Проверявайте. Аз пък, ще си отмъщавам за Машка.
Вече не мислеше за Земята — само за отмъщението. И неговата собствена жажда за мъст странно се преплиташе с хитрата отмъстителност на командора на Пътя, който също кипеше от ярост — само да пипне Светлоокия, ще го разпраши. На Великия Нул ще му счупи врата. Да-да, на Великия Десантник… Нишката водеше към него. Джал го усещаше — и той самият също беше майстор на дворцови интриги. Само да дръпне тая нишка и картинката веднага ще се подреди.
Всичко се сливаше зад гърба на Великия Десантник — като в точката на перспективата. И отмъщението, и задачата на Учителя, която също се бе превърнала в отмъщение. Картината вече бе готова. Не достигаше само една дреболия. Десантен опит. В предишните си животи командорът на Пътя никога не е бил Десантник. Пилот — да. Цели два живота. След това веднага бе станал командор на Пътя.
— Хитро се справих с тази история. Да се чудиш колко хитро! Справих се с Номдал, успях да го възнеса в Мислещ, отървах се от Изчислителя и от двамата Велики… Аз самият станах Велик — похвали се Джал.
— Млъкни, кариерист… Е добре де, унищожил си Номдал — ей го къде е, в ръкавицата ми… Нищо освен кариерата си не си гледал. Аз на твое място поне веднъж щях да тръгна с някой десант — измърмори Сьовка.
Притисна уста до ухото на Нурра и му разказа за неуспешния десант на Земята. Разузнавателният кораб кацнал в малко градче, разгърнал операция по схемата „Скок“, но под заплахата от атомно унищожение бил принуден да се оттегли. Въпросът е: как би постъпил Нурра в качеството си на командир на десанта Линия първа? Би ли посмял да изостави планетата, да отстъпи, или би преминал към операция по схемата „Вирус“?
— Кълна се в бялата мълния! — възкликна Нурра. — Иначе ще ме разпрашат! Атомно оръжие ли? Още в началото на „Скока“ щях да започна подготовка за „Вирус“, хе-хе…
— Без да докладваш на Великия?
— О-о, какъв ти Велик!… Преговорите отнемат цяло денонощие и още деветократно. Линия първа и Изчислителя решават на място.
— Колко Десантници си оставял в подобни случаи?
— Четири „посредника“ — моментално отговори Нурра. — В тях има шест Линии, девет Ъгъла, девет Триъгълника. Там има атомно оръжие, така ли? Не се съмнявай, началник. Развива се „Вирус“…
Командорът на Пътя знаеше останалото. Схемата „Вирус“ е разработена специално за планети с развита централизация. Още по-добре действува на планети, които се управляват от единен център. Тази операция е съкрушителна, макар че изисква значително време. Двадесет и четирима Десантници с малки едноместни „посредници“! Те са безпощадни, отлично обучени, неуловими. Те са гении в своята област. Злобни са като сумуни и са търпеливи като лаби-лаби. Пълзят по планетата като вируси, прехвърлят се от човек в човек, докато се доберат до центъра, до мозъка. Завладяват властта — в облика на планетните ръководители. Сега Сьовка, който бе завладял командора на Пътя, демонстрираше възможностите на системата „Вирус“. Той действуваше без подготовка, без опит, без нищо.
В сравнение с него всеки Десантник, даже Деветоъгълник, е майстор. Да предположим, че двадесет и трима Десантника не достигнат целта. Достатъчно е само един да се промъкне във военната система. По негова заповед се изключват атомните зенитни ракети. Ескадрата каца като на парад и спокойно, методично разпръсва Мислещите.
— Как мислиш, приятелю Нурра, защо Великия Десантник доложи, че не се провежда „Вирус“?
— Ър-роу! — Бившият Десантник страшно се развесели. — Лъжец е той, лъжец — по природа и по длъжност… Казваш, че връзката с ескадрата се е прекъснала по време на рапорта на Точката? Така ли? Останалата част от рапорта е измислил Нул. Той е велик лъжец, а не Велик Десантник! Не разбираш ли? Ако резидентите загинат, никой няма да знае за тях. Ех, и това ми било командор на Пътя!
— Стига… — Командорът оправи „посредника“ на гърдите си. — Това е добре! Отлично! Адютант, мирно!
„Адютантът“ се ухили от удоволствие: