— А-а, размърда ли се, чуждопланетянино?
— За всички аз съм отлетял на Големия Блестящ. Ти дочакай да свърши смяната в Трета Монтажна. Извикай госпожа монтажничката от висш разряд Тачч. И бъди много любезен.
— Ще бъда. После?
— Покани я тук. От свое име, разбра ли? От името на Глор. Попитай я как са минали изпитанията и я покани.
— Тя ще попита защо?
— Кажи: чакам ви, скъпа Тачч, и изключи връзката. Не забравяй да изпратиш пропуск на Космодрум-три.
— Добре. Кога?
Колкото е възможно по-бързо.
Слушам, ваша предвидливост! — ревна Нурра.
Да дръпнем нишката
По странни пътища се движи интуицията! Сьовка слушаше бившия Десантник и си мислеше за Машка. Спомни си как тя му каза: „Чхагите имат…“ Какво? Повикването на госпожа Тачч й попречи да се доизкаже. Сега той довърши сам: „Чхагите имат достъп до детекторите-опознаватели.“ За разлика от монтажника Глор-командорът на Пътя се ориентираше в тактиката на похитителите на тела и знаеше, че детекторите са не по-малко важни за техния занаят, отколкото „посредниците“. Никой не прави ненужни покупки. Кой ще си купи тяло, на което ръкавиците се късат? Чхагите трябва да обезпечат клиентите си със съответните ръкавици, и то не с един чифт, а с цели сандъци. За да им стигнат за дълго. За години. Като член на Великото Съдилище, командорът на Пътя знаеше, че всички шайки на чхагите имат връзки с фабриките за детектори.
Успоредно с тази мисъл се появи втора. Великият Десантник е загубен. Не стига, че десантът му е избягал от планетата Чирагу, ами е прекъсната връзката с цялата експедиция, а Десантниците-резиденти са останали без подкрепа. Такова нещо не се е случвало от изворите на Пътя. Как би трябвало да постъпи Нул? Да продължи да лъже? Не можеш да се крепиш до безкрайност с лъжа. Макар че е дръвник, по тези неща е наясно… „Командорът на Пътя сформира експедициите. Командорът на Пътя по природа е безпощаден и е преминал отлична школа по безпощадност — осем поколения командорство. Освен това той — чуден човек! — е предан на Пътя и няма да се примири, че Най-Великото Движение в историята на Галактиката е понесло загуби…“ Такива мисли измъчваха Десантника, докато седеше в маяка и безуспешно се опитваше да се свърже с ескадрата… И преди четири денонощия той пристъпи към действия — свърза се със Светлоокия, който изпрати горкия Глор при командора на Пътя. Още преди това бе организирал аварията с ракетата на предишния адютант — за всеки случай. Може да му влезе в работа. Точно пресметнато… „Браво, Нул! — мислено го похвали командорът на Пътя. — Майстор на интригата, израснал от обикновен мързеливец и честолюбец — и ако това не е чудо на цивилизацията!“
Затвори очи, защото внезапно зад креслото му мина Машка и той почувствува докосването й. Меко, съвсем нейно — като в къщи, под залезните борове и бледото вечерно небе със стъклените, подпухнали от слънце облаци.
„Не, не! Няма да ме сломите. Ще си разчистя сметките с вас за Машка. Дръжте се!“
Командорът на Пътя силно разтърка гърдите и раменете си. Извика началника на личната си Стража. Заповяда: да се направи внимателен обиск в ракетата „Мълния–01“. Излишните предмети да се изземат, като се съблюдават необходимите предпазни мерки, и да се изпратят на спътника Стражеви на Шефа на двете Стражи…
Сулверш стана пепелив и моментално изчезна. Джал извика Клагг.
Пролуката
Кабинетът на командора на Пътя беше празен като мъртъв град. Изгаснаха всички екрани, затихнаха зумерите, ослепяха сигналните табла. Вместо хилядите скачащи, мигащи, пълзящи по схемите светлинки светеше само един червен правоъгълник с надпис: „Връзка“.
Всички връзки бяха изключени централно и ключът бе обездвижен с шплинт. Бе настъпила необичайна тишина, само едва чуто, неуморно бръмчаха нагревателите. Зашеметен от тази тишина, господин Клагг дърпаше капака на стоманеното сандъче в нишата на затворения люк на парашутната система. Справи се. Капакът отскочи с оглушителен звън. Клагг рапортува със задъхан шепот: „Готово, вашвидливост…“
Вторият офицер стоеше мълчаливо, с неподвижно лице.
Командорът на Пътя се отпусна в креслото, изкомандува:
— Започвай!
Лекарят сложи на тила му шапчицата на стимулатора.
Клагг измъкна от нишата „средния ремонтен робот“ — синьо титаново същество с шест чифта здрави крачета и игленик от инструменти пред телескопичните очички — и го понесе в опънатите си ръце. Дълго, гъвкаво, пръстеновидно телце. Средният пръстен е непропорционално дебел — мозъкът. Роботът безжизнено висеше в ръцете на Клагг.