Седящите зад пулта не забелязаха нищо. Провеждаше се сеанс за връзка. Предавателят мелодично бръмчеше, от голямата Антена се отделяха импулсите на повикванията, летяха милиони километри до бустерния спътник за връзка, а от него, по тунела на свитото пространство, към системата Чирагу. Великия Десантник жадно гледаше екрана на приемника. Помощникът на Десантника седеше, отпуснал глава върху лакътя си.
Скрит в сянката на тръбата, Джал педя по педя оглеждаше кръглата кабина. Бе разтворил дългофокусните очи доколкото позволяваха стъбълцата и предметите плуваха пред него едри и изпъкнали като през силен бинокъл. На стената отляво на пулта се намираше това, което търсеше — сейфът. „Лошо“ — отбеляза роботът. Шкафчето бе направено от космическа керамика. Космическата броня е непробиваема. Даже лазерният резец затъва в нея, а за да се отвори ключалката, ще са необходими часове.
Джал не се съмняваше, че това, което търси, е пред него. Прекалено добре познаваше Десантника. Нул си беше глупав и разчиташе да компенсира липсата на ум с прекалена хитрост. Беше ясно като огъня на плазмата, че Десантника се е докопал до матрицата на ръкавиците на Железния Рог. Поръчал е ръкавиците на чхагите, а матрицата пази при себе си, за да може новият командор на Пътя да зависи единствено от него. Има намерение да му дава ръкавиците малко по малко, по три чифта, за да помни на кого служи… И разбира се, матрицата е скрита в сейфа при шифрите. Най-сигурното място. Ключът е на гривната на Великия Десантник.
Джал не изпитваше нито гняв, нито разочарование. Мислещите не познават емоциите. Плъзна се по стената над сейфа. Преди да отстъпи, трябва да опита всичко. Синият робот се вмъкна между стената и бронираната керамика, сви се на спирала и като се въртеше бавно, изследва задната стена на сейфа. Тя бе направена от четири плочки. Окото-микроскоп се придвижваше по вертикалния шев, като отбелязваше всички дефекти на заваряването. Незначителни дефекти. Добре е заварено. Там, където се събираха четирите плочи — в центъра на симетрията, — откри отвор с вграден микровентилатор. Роботът педантично го изследва, позна го. Стандартно устройство. Шлемен вентилатор от вакуумскафандър. Материалът — уплътнено кристално стъкло. Резецът изсъска… След няколко секунди моторчето изскочи от отвора, задържа се в масивните лапки-клещи, докато изстине, и отплува към опашката на робота, предавано от една лапка на друга. А окото-микроскоп вече се бе промушило в отвора, съпроводено от мекото шнурче на осветителя. Започна ред по ред да оглежда вътрешността на сейфа.
Матрицата беше пъхната под най-високата купчинка шифри, на дъното. Щрак, щрак… Тънките манипулатори повдигнаха шифрите, измъкнаха пластинката, изкачиха я до отвора. Леденият мозък на робота отбеляза: това, което се търси. Пълна матрица на детектор-опознавател с червен гриф „Секретно. Степен 9“. Няколкото запоени полета съответствуват на личността на Номдал. „Може да е и на друга личност“ — добросъвестно отбеляза Джал. Това не променяше нещата. Необходима бе каква да е пълна матрица.
Пластинката се местеше пред отвора, лампата пулсираше, фотоустройството правеше снимки, а вентилаторът вече потрепваше в предната магнитна лапичка, готов да застане на предишното си място…
— О, мбира, дявол! — изстена Великия Десантниг и изключи приемника.
Помощникът му горестно помръдна рамене. От бустерния спътник бе пристигнал поредният отказ — експедицията пак не отговаряше.
От тавана, от вентилационния канал ги гледаше роботът, който заваряваше последните телчици на решетката.
Интриги
Лицето на командора на Пътя беше пепеливо, с кафеникав кръг край челюстите. Беше уморен като преследван кург. Но нямаше време за бавене. Офицерите едва бяха успели да приберат робота на мястото му и да си отидат, а Нурра да доложи, че госпожа Тачч е приела поканата, когато се яви Сулверш. Той също приличаше на кург, но по-друг — кург-ловец, който тича по следа.
— М-мм, намери ли? — лениво попита командорът. (На Сьовка зверски му се спеше. Спеше му се. Ама така не може. Това е гавра с човека. Повдигаше му се и в очите му като медузи плуваха някакви желеподобни петна. Да спи…) — Намери ли?
Сулверш хвърли подозрителен поглед към „Глор“, който седеше зад преградката си. Закри го с гърба си. Със свиреп шепот изхриптя: