— Ще изтърпя. Здравейте. Така или иначе, не бива да се показвате, наблюдават ме. — Той лежеше в пустошта, загледан в светлините на спътника, сякаш говореше със звездите. — Говорете, слушам ви.
— Местоположението на Маша е установено — безстрастно отговори гласът.
— Установено?! Къде?!
Не рискува да попита звездите: нима тя… е, вие разбирате. Гласът разбра и отвърна.
— Тя е във формата на Мислещ.
— Ох… — изстена Сьовка с тънко гласче. — Мислех, че Джерф я е разпрашил… Къде е?
— Контактът е установен. Мястото не може да се фиксира.
— Добре. — Сьовка беше щастлив и щедър. — Добре. А знаете ли за ръкавиците? Намерих… Тоест не аз…
— Схемата на детектора-опознавател? — оживи се гласът.
— Намерих, намерих. Преснимах я на микронишка. Става ли?
Бръкна в джоба за касетата и дръпна ръката си. Зад гърба му забръмча маховикът, който автоматически го задържаше в предишното положение.
— Сложи записа пред себе си — нареди гласът. Касетата беше толкова мъничка — ако си дръпнеше ръката, Сьовка не би могъл да я вземе пак. След секунда тя се мярна, закривайки една ярка звезда, и изведнъж във вакуума възникна спирала, бяла и ярка като Млечния Път. Касетата се завъртя в нея, черничка и плътна. Изчезна. А след нея изчезна и бялата мъгла. Край. Той изпълни задачата.
Няколко минути гласът мълча. И внезапно гръмко прозвучаха думите:
— Снимките са превъзходни. Поздравявам те! Готов ли си за връщане?
— Почакайте… Знаете ли, най-вероятно на Земята са останали двадесет и четирима Десантници.
— Сега това няма значение. Връщаш ли се?
— Знаете ли какво? Засега върнете Маша. Моля ви. А аз бих останал още, ако може…
— Не мога да ви премествам един по един. Само двамата.
— Добре. Давайте… — Сьовка си пое дъх. Бе решил. Заедно с Машка. В къщи. Но веднага започна да се срамува от решението си. Сякаш бе избягал от справедлив бой. „Ама аз не заради себе си. Заради Машка“ — помисли.
Светлините на спътника Блестящ помътняха и изгаснаха — след сигнала за тревога спътникът се бе облякъл в защитно поле. В шлемофона му бръмчаха тихи гласове — курсантите от Академията рапортуваха за готовността на спасителните ракети. А преместването все не ставаше.
— Първо звено — старт! — командуваше началникът на КА.
И внезапно се чу гласът. Произнесе само една дума:
— Сьова.
— Какво? Какво?! — извика Сьовка. — Машка!
— Сега не мога да върна Машка. Екран.
— Вие нещо бъркате — ласкателно произнесе Сьовка. — Честна дума! Много ви моля. Трябва да я върнете, много… — Изхлипа. — Нали обещахте!
— Екран — търпеливо повтори гласът. — Кристалът е екраниран, Сьова. За да се добера, ми е необходим лъч с голяма мощност. Пробивайки екрана, лъчът ще унищожи кристала на Мислещия.
— Вие обещахте — рече Сьова.
— Никой не може да обещае чудо. Екран.
— Вие обещахте!
— Спомни си за Земята. Спомни си за хората, които вие спасихте. Слушай внимателно.
— Да — безжизнено рече той. — Слушам.
— По своята мощност екранът съответствува на двеста метра вода. Като цяло е слаб проводник. Проводимостта му е две единици, приети у вас. Провери кой материал има подобни характеристики и търси. Ти си един от властелините. Имаш големи възможности.
— Да.
— Осведомявай ме за всичко.
— Да.
— Одобряваме това, което си замислил. Край. Успех!
Звездите станаха предишните. Гласът изчезна. Командорът на Пътя изкомандува:
— Спасителната ракета при мен!
Мбира, мбира…
„Свободно!“ — за последен път ревнаха зад вратата. Негова предвидливост, след като се бе върнал от спътника, се оттегляше за отдих в личните си апартаменти. Този път, противно на обичая си, бе поканил при себе си своя адютант. Сулверш тревожно се намръщи. Добре поне, че като затвори вратата зад себе си, не можа да види как Джал покани адютанта да седне в креслото като някоя важна персона.
— Нурра, имам нужда от помощта ти. Чхагите похитиха моя приятел. Стражата не може да го намери.
Нурра пъхна ръка под комбинезона си, почеса се и се осведоми:
— Похитили ли? Какъв е тоя приятел? Също чуждопланетянин?
— Скъпи мой, висшите касти не се чешат — меко отбеляза командорът, като при това си мислеше: „Да му кажа ли? Кълна се в шиусите, оусите и комонсите, вярвам ли му, или не?“ — Да. Чуждопланетянин. Приближи си ухото, приятелю Нурра…
Бившият кург слушаше разказа му и потръпваше с рамене. Свикнал е да се чеше, дръвникът… Изслуша го, изкриви лице в усмивка и рапортува:
— Ваша предвидливост ще разреши ли да се отлъча за известно време? Ще се поразходя тук… наоколо. За малко.