По лицето му се виждаше, че няма намерение да споделя плановете си. Ако стане — добре. Ако не стане — ще каже, че се е разхождал. „Наоколо“… И Джал беше такъв.
— Госпожа Тачч всеки момент ще пристигне — рече Нурра. — Да наредя ли по мрежата да я пуснат? М-мда-а?
Беше непоносим — чешеше се като кург и се осмеляваше да имитира Великия, — но Джал само се усмихна и изфуча: върви, какво да те правя…
Бяха му останали няколко минути за почивка. Изтегна се на килима и се замисли. Първо за Машка. Като се върне Нурра, ще му поръчам да изчисли „екрана“. Двеста метра вода — по плътност. Нищо чудно Джерф да е скрил Машка направо в бота на Тачч. Така изглежда… Обаче трябва да се изчисли електропроводимостта на морската вода в този район. Ще наредя да изискат данните от Изчислителя. А после? После — пълен мрак и единствена Тачч можеше да го разсее. Позивните на бота бяха нейна тайна. Сега ще се появи, ще си поговорим… И командорът на Пътя се върна към мисълта, оформила се, когато преди половин час спасителната ракета запали пристанищните си светлини и в пустошта, беззвучно стопявайки се на фона на звездите, обвивайки скафандъра в мъгла, със зелено и червено засия струйката изпаряващ се хелий. Учителя се сети за решението му, преди още то да се бе появило. „Великия Десантник очаква новия кораб, както Мислещ очаква тяло — помисли той. — Иска да се добере до ескадрата… Ще ти дам аз на тебе един кораб!“ — мислеше си командорът на Пътя, като влагаше в тази мисъл двойна ненавист: на Великия, когото искат да низвергнат, и на разузнавача в стана на врага.
По вътрешната връзка заговори началникът на Стражата:
— Пристигна госпожа Тачч, монтажничка от висш разряд, при господин Глор, който помоли — и така нататък.
— Пуснете я при мене. Сама.
Сулверш не възрази, пусна я. Не мрънкаше, че уставът не позволява на командора на Пътя да приема посетители сам. „О, неусмирими! Пак си замислил нещо“ — рече командорът, докато посрещаше гостенката.
Госпожа Тачч изглеждаше както винаги. Въгленовите й очи гледаха внимателно и малко скучно, комбинезонът и ръкавиците й блестяха като новички и в същото време не изглеждаха нови. Госпожа Тачч беше известна с контешкия си вид. А конте не се става току-така. Контенето не е безпричинно занятие. С него се захващат или нищожества, или личности. Ето и Светлоокия… Кълна се в белите мълнии, както казва Нурра. През това време монтажничката бе изпълнила определената серия приклякания, бе произнесла всички почтителни думи, бе поканена да хапне и да си почине след пътя и тя бе отказала. Поканата да хапне бе обикновена вежливост. Само Пълните командори и Диспечерите имаха право да приемат такава покана.
— Може да седите — каза командорът и погледна единадесетата секция на гривната си.
Я виж ти! Апартаментите на Великия се подслушват.
— Най-покорно моля да ме извините — каза той и лично излезе в хола.
Сулверш не дежуреше сам. С него бяха още двама младши офицери.
— Отпрати ги… Сега се приближи. С мене е опасно да се шегуваш, главоного насекомо… Това е последно предупреждение… Изключи го! Млък!
— Вашвидливост… — не каза, а изръмжа офицерът. — Вашвидливост! Разрешете поне да включа пазача! Невъзможно е, вие дори адютанта си пуснахте!
— Разрешавам пазач — каза командорът. Сулверш закрачи към гостната и оживи големия стражеви автомат, който лежеше в нишата. Излезе. Командорът на Пътя се обърна към гостенката:
— И така, госпожа Тачч (монтажничката скромно приклекна), на мен ми е известно нещичко за вас…
— Поласкана съм от вниманието на ваша предвидливост.
— Може да седите. — Той пак погледна към единадесетата секция. Не е посмял да не се подчини, изключил го е. Ама браво, истински стражник! — Стана ми известно нещо странно за вас, госпожа Тачч.
— Във всеки от нас има по нещо странно, ваша…
— Помълчете. Вие сте посъветвали господин Глор да наруши заповедта на Изчислителя. Обясненията ви?
— Господин Глор е мой събрат по каста, ваша предвидливост.
— Вие сте нарушили закона. Това не е всичко. Предупреждавали сте споменатия Глор за някакви опасности при излитането му към моето стопанство. Обясненията ви?
— Господин Глор и неговата приятелка госпожа Ник излетяха в началото на урагана, ваша предвидливост. Доколкото си спомням, посъветвах ги да бъдат по-внимателни и да изчакат.
Джал изпръхтя. Не ви е много богато въображението, госпожо монтажничке…
— Кълна се в шлема и ръкавиците си, забравяте се. Съветвам ви да бъдете откровена. В Изчислителя няма да ви молят, мила госпожо.
— Не бих посмяла да скрия нещо от ваша предвидливост.