— Това е клевета!… Ваша предвидливост!
— Помълчете. И така, мога да изпратя за разпрашаване и вас, и двамата си приятели, ако пожелаят да се застъпят за вас. Достатъчно е сега да извикам Стражата, за да ви разпрашат. Вие сте чхаг, уликата срещу вас е решаваща — десантен „посредник“… Но аз ви предлагам да се разберем. Аз ще ви върна Номдал, вие — госпожа Ник.
— Нямам какво да кажа на ваша предвидливост.
— Вие като че ли още не сте разбрали. — Той пак почука по уреда. — Първо ще разпраша господин Номдал…
— Не! — извика Тачч. — Той не е у вас! — Тя скочи. Направи няколко крачки към Джал. Спря. Пак тръгна напред и пак застина. „Посредникът“ с Номдал я привличаше като погледа на хипнотизатор. — Не вярвам! Не! — враждебно отчаяно изщрака тя.
— А имахте възможност да разберете, че не лъжа. — Той включи гривната си и заповяда: — Сул, влез.
Пак Нурра
Сулверш се появи толкова бързо и лицето му сияеше с толкова чиста преданост, че чак да ти се доще да му отхапеш главата. Рапортува:
— Негово високо превъзходителство Шефа на двете Стражи моли да го свържа с ваша предвидливост!
— Благодаря. Разпореди се да дойде Тисс, радистът от канцеларията. Е? Какво стоиш, дръвник!
Сулверш още веднъж направи опит да се ориентира в обстановката — блесна с очи към госпожа Тачч, към Джал и измарширува през вратата.
— Пазач! Да не се пуска да излезе! — заповяда командорът и отиде в свързочната кабина.
Негово високо превъзходителство Гаргок изплува от дълбочината на екрана. Лицето му беше умерено скръбно и делово. Какво се е случило ли? А, дреболийка, недоразумение… Адютантът на негова предвидливост, господин Глор, е задържан от робота при влизането си в кораба. Защо? Дреболия, вашвидливост… Ръкавиците му, как да кажа… не са по образеца. Засега е в карцера.
Нямаше как да възрази. Такъв е законът: всеки задържан с фалшиви, с чужд номер или не според образеца ръкавици се арестува. Независимо от кастата, разряда, привилегиите и така нататък.
— Пипна го… — промърмори командорът. — Хитрец, хитрец! Но без мое съгласие няма да можеш да го пратиш в Изчислителя.
— Така е, ваша предвидливост. Втори път ви моля за това ваше благоволение.
„Е, ще почакаш“ — помисли Джал, а на глас произнесе:
— Твоят висшестоящ началник би казал: „А не си ли прекалено оперативен, Гар?“ Няма да има благоволение. Тъй като задържаният принадлежи към моята свита, аз трябва да проуча случая…
— Вашвидливост! Една секундичка!
— Какво още?
— Ръкавиците, ръкавиците, намерени в ракетата.
— Е-е?
— Как разбрахте, че са сложени там?
— Я слушайте, Гар… кой от нас е Шеф на двете Стражи? Оправяйте се, Шефе. Не ви задържам повече… — Удари по клавиша и физиономията на палача се изтри от екрана. Сладка, бяло-синя, подла. Наистина госпожа Тачч е много по-приятна… „Нурра, Нурра! Ох, тоя Нурра, накисна се — помисли си той. — Ще се наложи да полежи, докато свърша.“
Много по-късно разбра, че подсъзнателно се бе зарадвал на ареста на Нурра. Прекалено тъжно му беше да гледа тялото на Глор, който съвсем не беше виновен — пешка в чужда игра.
Той чакаше пред вратата и не беше ПИТ — Първокачествено Изкуствено Тяло, — а просто ИТ, тоест второ качество. Затова потреперваше, затова изпълняваше най-тежката работа в канцеларията — непрекъснатата връзка с Изчислителя. Влезе, спря на средата на гостната и зачака заповедите на командора на Пътя.
Изкуственото тяло не е място за разум. Сложете в него дори най-пъргавото съзнание и ще се получи скучен, бавен и педантичен механизъм, също такава безстрастна машина като средния ремонтен робот, но по-способна и затова — със странности. Изкуственото тяло не може да бъде научено да поздравява и да се сбогува. Не иска и това си е. Биолозите и медиците не можаха да подобрят изкуственото тяло, макар че се мъчиха четиристотин години.