— Това е в моите интереси — безстрастно отвърна монтажничката.
— Вървете. От ракетата установете връзка с подводницата. Успех!
Монтажничката козирува. Плъзна поглед по лицето на командора и се скри в люка. Странно същество, кълна се в скафандъра си! Дали се досеща защо толкова се безпокоя за „Мислещия на госпожа Ник“? А тя отбеляза пожеланието за успех, неуместно в устава на един Велик. Не е ли все едно… Заради Номдал би позволила да я разпрашат, без да щракне.
Изтичаше вече петото денонощие от прехвърлянето. Сьовка не знаеше колко време е минало на Земята. Задачата беше изпълнена. Бе преодолял почти немислими трудности, с последния си ход — с госпожа Тачч — можеше да се гордее. Тя ще се върне с Мислещия на Машка и тогава ще ви дам да се разберете, о, почтени господа.
Земя. Нощ
На Земята течеше тридесет и деветото денонощие от появяването на чуждопланетните същества. Работите вървяха зле — по-зле не можеше да бъде. В Центъра всички знаеха това — от най-високото началство, членовете на комитета на деветнадесетте, до войниците от комендантската рота. Който не знаеше — усещаше. Говореха полушепнешком и се надяваха, че към полунощ, когато началникът на Центъра се върне от вечерните заседания, поне нещичко ще се изясни. Всяка вечер той пристигаше, приемаше рапортите и се затваряше в кабинета си, за да изпълни поредната страница от работния си дневник. Зернов с военна акуратност отделяше събитията, които се бяха случили преди и след полунощ. Щом дневникът е запълнен, значи денонощието е минало.
Не се наложи да чакат полунощ. И този път нямаше вечерни рапорти. Зернов пристигна съвсем рано, към десет и нещо вечерта, и без да разговаря с никого, без да пита нищо, се качи в кабинета си. Дежурният затвори вратата след него. И в същия миг по двата етажа на вилата плъзна тревогата. Мълчаливо, без думи, предаваше се от очи в очи, увисна зад тъмносините прозорци. През полузатворените рамки от уличката се чуваше румънско хоро — тихо, разкъсващо душата, скимтящо като гальовно куче.
Зернов затвори прозореца. Спусна пердето така, че от отсрещната къща да не се виждат бюрото и сейфа.
Светна настолната лампа, извади от сейфа кожената папка със закопчалката, педантично заключи сейфа, огледа ключалката на папката, отключи я и прибра ключовете. С въздишка се настани зад бюрото, отвинти капачето на писалката и пак така педантично огледа перото. Беше готов за най-лошото и искаше днешните бележки да бъдат най-изчерпателни и точни. Написа датата и с размах, с опашчици и латинска буква „т“, започна да пише:
„Днес недвусмислено бе потвърдено съобщението, че от радиотелескопа в Сиера Бланка е изпратено повикване до ескадрата. Същите източници съобщават, че премиерминистърът е отменил бойната готовност на зенитната отбрана, разрешил е отпуск на личния състав и така нататък. Изводите: премиерминистърът и вероятно командуващият ВВС са завладени от Десантниците. Като използуват това, че не могат да бъдат отличени от незаразените хора, те се подготвят да осигурят спокойно кацане на ескадрата. Ние предполагаме, че ескадрата още не се е приземила (изхождайки от гореизложеното, а също и от данните на службите за космическо наблюдение)…“
Зернов прочете написаното. С досада се намръщи — неизтребимият канцеларски стил… „Изхождайки от гореизложеното!“ Кръв капе от сърцето ти като пишеш, а излиза „към настоящото прилагаме“. И дописа:
„Не мога да си представя как нашите ВВС ще се справят с кораба на пришълците, ако той се появи над чужда страна и на хиляди километри от нашите граници. Впрочем това е извън моята компетенция. Ние направихме нашето предложение (днес в 21 часа). Да се обърнем по радиото и телевизията към целия свят с пълно изложение на събитията. Да призовем всички световни служби на зенитната отбрана към готовност. Сега предложението ни се обсъжда «горе».
Може би трябваше да се обърнем към света много по-рано. Спираше ни това, че е невъзможно да се предвидят мащабите и последствията от паниката, която несъмнено ще предизвика сред населението съобщение от такъв характер.
Независимо от всичко предполагам, че положението днес все още не е безнадеждно. Възможният изход е в създаването на уред, който да бъде в състояние да открива Десантниците също така леко и безболезнено, както Гайгеровият брояч открива излъчванията. И неограничен брой пъти, за разлика от «посредниците», с които разполагаме. Подчертавам: упоменатият уред… — Зернов се намръщи, задраска думата «упоменатият» — уредът за откриване на Десантниците е необходим във всички случаи. Ако ескадрата на космическите агресори се приземи някъде в чужбина, само с помощта на такъв индикатор ще можем да създадем що-годе сигурна карантина за своите граници.