— Ами че това е Елънби! Служителят на Хепуорт!
Това изглеждаше чудовищно и съвършено необяснимо. Елънби беше за Хепуорт повече от помощник. Семейството се отнасяше към него като към близък приятел. Бащата на Хепуорт му помогна да започне собствен бизнес. Що се отнася до убития, Елънби бе изпитвал към него винаги искрена привързаност, в това бяха убедени всички, които го познаваха. Какво можеше да значи всичко това?
Адресната книга лежеше върху камината. То бе вече на следващия ден — следобед наминах към моя приятел у дома му. Щом я видях, изведнъж ме осени идея. Взех книгата.
— Ето — „Елънби и Ко“, параходен доставчик, адрес на кантората — улица „Майнорис“.
Може би Елънби й помага в името на нейния загинал съпруг, стараейки се да я изтръгне от ръцете на убиеца? Но защо? Нали тя е била там, когато убиецът е стрелял в мъжа й? Как може Елънби да се среща с нея след всичко, което се е случило?
Или той знае нещо, което не знае никой друг? Нещо, което му е станало известно по-късно? Което би могло да оправдае неговото чудовищно равнодушие?
Но какво можеше да е то? Престъплението бе така внимателно обмислено, така хладнокръвно осъществено. Преди да си тръгне, убиецът се е обръснал! Това последно обстоятелство особено възмущаваше моя приятел. В столовата нямаше огледало и жената е трябвало да го донесе отгоре. Неясно само, защо се е бръснал в столовата, а не се качил в банята, където обикновено се бръснел Хепуорт и където всичко би било под ръка.
Тези несвързани мисли нахлуваха в ума му, докато той, размисляйки, крачеше по диагонал из стаята. Изведнъж спря и се вгледа в мен.
— Защо в столовата? — попита.
Чу се познатото подрънкване на ключовете — моят приятел подрънкваше с тях в джобовете ви, той винаги правеше така, когато разпитваше някого. И изведнъж ми се стори, че аз наистина зная нещо и без да успея добре да обмисля всичко, отвърнах:
— Може би за това, че е по-лесно да се донесе бръснача отгоре, отколкото да се мъкне мъртвото тяло там.
Моят приятел се облегна на масата, очите му блестяха от възбуда.
— Представете си малката гостна, украсена с най-различни дреболийки — каза той, — тримата стоят край масата. Хепуорт нервно барабани с пръсти по облегалката на стола. Упреци, насмешки, заплахи. Младият Хепуорт — слабоха-рактерен под гнета на постоянния страх, такъв го знаеха всички — треперещ и бледен като платно, няма сили да повдигне очи. Жената прехвърля поглед от едното лице към другото. Отново в този поглед се изписва презрение, и още по-лошо, жалост! Ако той не се боеше! И, накрая, съдбоносната минута — този, на когото е съдено да бъде убит, с презрителен смях се обръща гърбом към своя събеседник и властният му поглед повече не преследва и не плаши никого.
— Именно в този момент той е трябвало да стреля. Куршумът, ако си спомняте, е попаднал в тила. Вероятно Хепуорт не веднъж си е представял тази среща, иначе защо би държал зареден револвер, това съвсем не е в навиците на жителите на предградието. Стискал го е в ръката си да момента, когато го е обхванала бясна ненавист и страх спрямо този човек. На слабите хола са присъщи крайностите. Той е убил заради това, защото нищо друго не му е оставало.
— Чувате ли колко тихо става след изстрела? Мъжът и жената са се склонили над убития, трескаво го опипват, прислушват бие ли сърцето му? По всяка вероятност човекът е бил убит на място. По килима не са останали следи от кръв. Къщата е отдалечена и никой не е чул изстрела. Но как да се избавят от трупа? А езерото? То е на стотина ярда, съвсем наблизо до къщата.
Моят приятел приближи към себе си папката с делото, която все още лежеше на масата сред другите документи и прелисти няколко страници.
— Какво по-просто? В съседство строят. Колички колкото щеш. До езерото е прокарана пътека от дъски. Дълбочината на водата в онова място, където бе намерен трупа, е четири хута и шест дюйма: достатъчно е леко да се обърне количката и тялото се плъзва във водата. Около минута мислят напрегнато. Тежестта трябва да е особено масивна, за да потъва тялото все по-дълбоко и по-дълбоко в меката тиня и да остане там, докато не изгние.
Още една минута нали всичко трябва да се обмисли докрай. Ами ако изведнъж, независимо от всички предпазни мерки, веригата се измъкне и тялото изплува на повърхността? Работниците постоянно ходят до езерото за вода — какво ще стане, ако го видят?
Не забравяйте, убитият през цялото време лежи по гръб, те са го обърнали, за да проверят бие ли сърцето му. Вероятно са затворили очите му, едва ли им е харесвало тяхното изражение.