А сега беше особено интересно, защото настъпваше хилядолетието, хилядната година след Христа. На престола на Светата Римска империя беше Ото III и между германските му поддръжници и италианците, които предпочитаха местни кандидати, непрекъснато възникваха спорове. Римските благородници винаги бяха готови да грабнат оръжие срещу Ото и имаше непрекъснати грабежи и нападения. За хората не беше безопасно да се разхождат по улиците по мръкнало, а ги дебнеха опасности дори и посред бял ден. Из града бродеха банди от опасни наемници и горко на мъжа или жената, попаднали в ръцете им.
Аззи долетя на здрачаване, когато слънцето се спускаше над Адриатика и осветяваше само кубетата и кулите на Рим, докато обикновените керемидени покриви вече бяха потъмнели във вечерния мрак. Той прелетя ниско над криволичещите улички и се спусна, за да разгледа възхитен Форума и Колизеума. След това отново набра височина и се понесе към Палатинския хълм, където се намираше забележителното гробище Нарбози — мястото, на което от незапомнени времена се събираха демоните, за да играят покер. С малко късмет играта щеше да се състои там и тази година.
Гробището Нарбози, простиращо се върху много хектари по нагънатата северна страна на хълма, беше осеяно с мраморни саркофази, каменни кръстове и семейни гробници. Аззи се зарея над обраслите с трева алеи и постепенно започна да ги вижда по-ясно, защото слънцето се скри, а тъмнината е естествената среда на демоните. Гробището никак не беше малко и той се безпокоеше да не би да не успее изобщо да намери мястото на играта. Надяваше се да го открие. Талисманът му за щастие — феликситът на Ронир, беше добре увит в парче стар пергамент, върху което имаше знак на цар Соломон. Освен него в торбата му бяха и скъпоценните камъни на джуджето, които щеше да залага в играта.
Той продължи нататък. Скоро здрачът отстъпи мястото си на нощта. На небето се появи двурогата Луна и Сириус — кучешката звезда, засвети с червеникав блясък в небето — добро предзнаменование за злини. От близките блата се чуваха щурци и квакане на жаби. Аззи започна да се чуди дали не е отишъл на някое друго гробище — по онова време Рим държеше първенството по гробища с голяма антикварна стойност. Щеше да му отнеме много време, докато ги обиколи всичките, а и дори не разполагаше с пълния им списък.
Тъкмо започваше да се проклина за неподготвеността си — трябваше предварително да се свърже с Комитета на Свръхестествените сборища и да научи точно къде ще се проведе играта — когато чу някакъв звук, при това окуражително нечовешки. Той се насочи към мястото и скоро успя да определи, че е смях. Долиташе от източната страна на гробището — известна в древността като „Прокълнатите“. Когато се приближи още повече, успя да чуе клетви и ужасяващия наподобяващ дрънкане на лъжица по чайник смях на Нюзеджот — един от големите господари на демоните, чиито глас се помнеше за цял живот. Аззи бързо полетя нататък.
Демоните се бяха събрали в малката котловина между древния саркофаг на Ромул и по-скорошната гробница на Помпей, в малка дъбова горичка. Макар че бяха прекарали на това място само няколко часа, то вече бе придобило признаците на хаос и мизерия, които са неотделима част от демонските сборища. За освежаване бяха докарани огромни бъчви, пълни с божия кръв, тук-там горяха огньове, а тези, които умееха да готвят, печаха на дървени въглища части от човешки тела от най-различни народности.
Аззи скоро беше приветствай от другите демони.
— Бяло или тъмно месо? — попита го една сукуба. Но Аззи нямаше време за ядене, колкото и апетитно да изглеждаха човешките мръвки, златистокафяви от слюнката.
— Къде е играта? — попита той.
— Ей там — отвърна му сукубата.
Тя беше индийски демон, доколкото Аззи можеше да съди по халката на носа й и факта, че пръстите на краката й бяха обърнати назад. Тя му се усмихна прелъстително. Наистина беше красива, но в момента Аззи нямаше време за губене, нито пък желание, защото вече го бе завладяла хазартната треска. Той забърза към картоиграчите.
Те бяха насядали в кръг и се осветяваха с огнени клади и лоени свещи, направени от вонящи мазни вещества. Покрай играчите бяха насядали други демони, които гледаха и коментираха. Когато Аззи се приближи, тъкмо се развиваше напрегната игра. На земята ред участниците бяха заложени златни монети, сребърни динари и човешки торс, който струваше много, тъй като кръвта още капеше от чуканчетата на краката и ръцете. Направиха се окончателните залагания и един малък демон с шкембе, кльощави ръце и крака и голям дълъг нос (от Лапландия, ако се съди по наметката му от еленова кожа) спечели всичко.