Очите на Азазел запламтяха, от муцуната му заизлизаха малки кълба синкав дим, а от носа му закапа киселина, която започна да прояжда дупки в стоманения плот на масата.
— Няма да търпя подигравки — каза той — от един дух кариерист по природа, който е бил направен демон, а не се е родил такъв, защото на неясния му произход не може да се разчита и защото не мога да съм сигурен, че разбира истинската природа на Злото.
Другите членове зашумяха неспокойно, за да им дадат и на тях думата, защото демоните обичат да спорят за това кой наистина разбира Злото, кой е най-зъл и съответно, кой е недостатъчно лош. Аззи обаче вече се беше овладял. Разбираше, че вниманието на висшите демони скоро ще се насочи към него и побърза да заговори в своя защита.
— Господа — каза той. — Съжалявам, че станах причина за този диспут. Никога не бих нахълтал при вас по този начин, ако нямах да ви кажа нещо наистина важно.
— Така ли? — попита Билаял. — И защо си дошъл? Както виждам, не си донесъл никакви подаръци, както е прието. Какво ще кажеш за свое оправдание?
— Идвам без подаръци — отвърна Аззи, — така е, Трябваше да бързам много и се извинявам. Но има нещо по-важно.
Той замълча. Именно чувството му за драматизъм го накара да направи тази пауза, вместо да продължи нататък.
Висшите демони също разбираха едно-друго от театър. Те се втренчиха в него с обвиняващи погледи. След малко, на Аззи му се стори цяла вечност, Белфегор, който много искаше заседанието да свърши, за да може да поспи, избухна:
— Добре, проклет да си! Какво толкова имаш да казваш, което е по-важно от подаръците?
— Донесъл съм ви, господа — каза Аззи с тих пресипнал глас, — най-скъпото от всички неща — една идея.
Глава 3
Думите на Аззи попаднаха право в целта — общата грижа на висшите демони, а именно, че все още нямаха никаква идея за предстоящите празненства на хилядолетието, някаква драма, с която да участват в състезанието между Доброто и Злото и която нагледно да покаже преимуществата на Злото, като им осигури правото да управляват човешката съдба през следващите хиляда години.
— Каква е тази идея? — попита Билаял.
Аззи се поклони ниско и започна да им разказва приказката за Принца и Спящата красавица.
Както хората, така и демоните силно се впечатляват от приказките. Всички висши демони бяха слушали за Спящата красавица — как един младеж отишъл да спаси Принцесата, която била омагьосана и изпаднала в непробуден сън. Този младеж бил Принцът, който подпомогнат от чистото си сърце и силен дух, победил всички опасности, струпали се над Принцесата, пробил си път през тръните, ограждащи двореца й, изкачил се по стъклената планина, на чийто връх той бил построен и я целунал. Тогава тя се събудила, двамата се оженили и заживели щастливо.
Аззи предложи да пресъздаде тази малка приказка, само че героите трябваше да бъдат направени от него.
— Господа, дайте ми пълномощия да използвам ресурсите на „Снабдяване“ и аз ще създам Принц и Принцеса, които така ще изиграят приказката, че ще обърнат тази блудкава история нагоре с краката. Моята двойка ще представи различен финал. Тя ще стигне до него по силата на собствената си неограничавана с нищо воля, като аз ще се намесвам само минимално иззад кулисите. Това ще покаже недвусмислено и категорично, за радост на приятелите ни и за объркване на враговете ни, че когато не се ограничава, злото в човешката природа неизбежно взема връх.
— Не лоша идея — каза Азазел. — Но какво те кара да мислиш, че оставени сами на себе си, твоите актьори ще правят това, което искаш?
— Това може да се постигне — отвърна Аззи — чрез внимателен подбор на частите, от които ще бъдат направени телата им и чрез подходящо възпитание, след като веднъж са подбрани и им е вдъхнат живот.
— Внимателен подбор? — попита Флегетон. — Какво искаш да кажеш с това?
— Ето това е — поясни Аззи — първото нещо, върху което искам да изградя моя принц.
Той извади от торбата си краката, които беше спечелил на покер. Висшите демони се наведоха напред, за да ги разгледат. Под силата на погледите им, те изпуснаха облак телесна памет и всички видяха какво се беше случило и как собственикът им ги беше загубил.
— Дяволски страхливи крака наистина — каза Билаял.
— Така е, господарю — потвърди Аззи. — Един принц с такива крака никога не би издържал трудно изпитание. Самите те ще побягнат и ще го накарат за срам и позор да се скрие на безопасно място!