— Това ли е финалът, който предвиждаш? — попита Билаял.
— Не, не е това, господарю — отвърна Аззи. — Призовавам добрата ви воля да не ме принуждавате да разкривам края прекалено рано, защото голяма част от удоволствието на творчеството се крие в следването на интуицията. Не бива да знаем много твърдо какъв ще е краят, преди той да е настъпил.
Планът на Аззи би могъл да доведе до допълнителни проблеми, но вече наближаваше времето за избор, а досега не им беше представено нищо по-добро. Събраните висши демони кимнаха.
— Мисля, че това е нещо разумно — каза Билаял. — Какво ще кажете, колеги мои?
Останалите засумтяха и замърмориха, но в края на краищата се съгласиха.
— Продължавай тогава — каза Билаял на Аззи — и направи това, което обеща. Ти си нашият избранник. Върви, създавай ужас и злини в наше име.
— Благодаря — отвърна Аззи, искрено развълнуван. — Но за да осъществя идеята си, ще ми трябват пари. Частите от тяло, които ми трябват, никак не са евтини. А ще ми трябват и други неща — два замъка, по един за всеки от героите, и къща за мен. От нея ще ръководя всичко. Ще трябва да плащам заплата на слуга, а предполагам, ще се явят и доста други работи.
Висшите демони му издадоха черна кредитна карта с обърната наопаки пентаграма, на която с огнени букви беше изписано името му. Тя можеше да се мушка навсякъде, където е тъмно и зловещо.
— С това — каза Билаял — ще можеш да получаваш своевременен и неограничен кредит от „Снабдяване“. Можеш да се свързваш с тях по всяко време и от всяко място, стига да намериш нещо отвратително, в което да мушнеш картата. Това няма да е проблем щом светът е такъв, какъвто е. С нея можеш да влияеш и на метеорологичните явления.
— Но трябва сам да намериш героя и героинята си — каза му Азазел — и, разбира се, режисурата на действието е изцяло твоя отговорност.
— Приемам — отвърна Аззи. — Не бих приел, ако не беше така.
Глава 4
Ако някой наблюдаваше от високия прозорец на тясната стара къща със стръмен покрив, намираща се на главния площад на село Хагенбек, щеше да види, че с екипажа от Троа пристига един мъж. Той беше висок и хубав. Не беше нито стар, нито млад. Лицето му не беше неприятно и строгостта на изражението му подсказваше, че притежателят му не е кой да е. Дрехите му бяха ушити от хубав английски плат, а обувките му имаха изящни пиринчени токи. Той слезе в Хагенбек, отиде направо в странноприемницата и попита за стая.
Докато собственикът, хер Глук, се чудеше дали посетителят ще може да плати, Аззи (защото това бе той), извади торбичка, в която бяха скътани множество парчета испанско злато, оформени като дублони.
— Много добре, господине — каза гостилничарят, нетърпелив да демонстрира почитта си. — Най-хубавият ни апартамент в момента е свободен. Обикновено е зает, но сега всички са на големия панаир в Шампан.
— Тогава ще го наема — каза Аззи.
Беше много хубав и голямата му стая имаше широк еркерен прозорец. Дори имаше и малка баня, в която да се поддържаш чист, само че демоните не ползват такива неща.
Аззи най-напред легна в широкото легло с пухена завивка и хубави топчести възглавници. Изумително беше колко бързо се превърна от дребен надзирател в „Северен дискомфорт 405“, в импресарио на една хубава нова игра, предназначена за празненствата по случай хилядолетието. Полежа малко на леглото, замислен над съдбата си, после се раздвижи от нетърпение да приведе плана си в действие.
Най-напред щеше да му трябва прислужник. Реши за това да се посъветва със съдържателя.
— Разбира се, че трябва да имате прислужник — каза му дебелият собственик. — Бях изумен, че господин като вас не пътува с прислугата си и значително количество багаж. Но тъй като имате пари, няма да е никак трудно да намерим подходящ кандидат.
— Ще ми трябва много специален човек — обясни Аззи. — Човек, който може да бъде призован да вземе участие в дела с много необикновена същност.
— Мога ли да запитам каква е същността на делата, за които намеква ваше превъзходителство?
Аззи погледна съдържателя изпитателно. Макар че беше дебел и видът му беше миролюбив, в израза на лицето му се долавяше нещо коварно. Този човек не бе чужд на злите дела. Той не би се спрял пред нищо и познаваше радостното вълнение при мисълта за злото, вълнение, което иначе липсваше в ежедневието му.
— Гостилничарю — каза Аззи, — делата, които ще искам, може да не са напълно в съответствие със законите на кралството.
— Разбирам, ваше превъзходителство — отговори гостилничарят.
— Приготвил съм — каза Аззи — малък списък на изискванията, които ще имам към бъдещия си слуга. Бих искал да го окачите някъде…