Аззи се увери, че дяволчетата се справят задоволително. До края на смяната му оставаха още двеста часа работа (дните в Дупката са дълги) и след това щеше да вземе трите си часа почивка. После щеше да започне пак. Той тъкмо се канеше отново да заеме удобното — сравнително удобното — си място, което току-що бе напуснал, когато дотича един вестител.
— Ти ли си демонът, отговарящ за тази Дупка? Въпросът бе зададен от един багдадски Ефрит с виолетови крила. От тези, които сега изпълняваха предимно куриерски задачи, тъй като Злите сили от Висшия съвет харесваха пъстрите им тюрбани.
— Аз съм Аззи Елвул — отвърна демонът — и наистина отговарям за тази Дупка.
— Значи ти си този, когото търся.
Ефритът подаде на Аззи азбестов документ, изписан с огнени букви. Преди да го поеме, Аззи си сложи ръкавиците. С подобни документи си служеше само Висшият съдебен съвет на Ада.
Той прочете:
„Чрез този документ да се доведе до знанието на всички демони, че е била извършена Несправедливост. В Дупката е бил доведен човек преди времето му. Силите на Светлината вече са отправили протест в негова полза, тъй като, ако бил оставен да преживее отредените му дни, все още имал време да се покае. Вероятността това да стане е в порядъка на две хиляди към едно, но все пак съществува, па било то и само математически.
Ето защо, нарежда ви се да изведете този човек от Дупката, да го почистите и върнете на жена му и семейството му на Земята и да останете при него докато достатъчно се нагоди към живота си, защото в противен случай ние носим отговорност за него. След това ще бъдете свободен да извършвате нормална демонична дейност на Земята.
Искрено Ваш Асмодеус, Ръководител Северен сектор ями на Ада.
П. П. Човекът се обажда на името Томас Писаря.“
Аззи се почувства толкова въодушевен, че прегърна Ефрита, който отстъпи бързо назад, — намести тюрбана си и каза:
— По-полека, приятелче!
— Просто съм във възторг! — отвърна Аззи. — Най-накрая ще се махна от това място! Ще се върна на Земята!
— Доста недостойно място — каза Ефритът. — Но всекиму своето.
Аззи хукна да търси Томас Писаря.
Най-накрая го откри в ред 1002ВВ. Ямите на Ада са устроени амфитеатрално. Всяко място в тях би могло да бъде намерено. Съществува главна схема. На практика обаче, тъй като дяволчетата трупат телата на камари, които се срутват върху съседните камари, местоположението на грешниците се знае само приблизително.
— Има ли тук някой си Томас Писаря? — попита Аззи.
Купчината грешници в ред 1002ВВ прекъсна разговора си и насочи погледи към него, тоест само тези от тях, чиито лица бяха обърнати в неговата посока. Вместо да се разкайват за греховете си, те считаха престоя си в Дупката за светско събитие. За тях това бе възможност да се запознаят със съседите си, да разменят мнения и да се посмеят. Така мъртвите продължават да се самозаблуждават — точно както приживе.
— Писаря… Писаря… — промърмори един старец, заемащ междинна позиция, като с мъка обърна глава към мишницата си. — Тук е, наистина. Приятели, някой от вас знае ли къде е този Писар?
Въпросът се понесе нагоре и надолу по голямата купчина. Мъжете отклониха вниманието си от спорта (в Ада има много спортни събития, но отборът домакин винаги губи — докато не заложиш срещу него), за да попитат:
— Писаря? Това не беше ли един дълъг кльощав приятел с кривогледо око?
— Не знам как изглежда — отвърна Аззи. — Доколкото разбрах, той се обажда на името си.
Купчината хора замърмори и закашлюка, започна да коментира помежду си, както са склонни да правят човешките същества — живи или мъртви — за всяко нещо. И ако Аззи нямаше демоничен свръхестествен слух, никога не би успял да долови слабото скимтене, което се чу някъде от дълбочината на купчината.
— Ей, здрасти! Аз съм Писаря. Кой пита за мен?
Аззи нареди на дяволчетата си да измъкнат Томас от купчината, само че внимателно, за да не откъснат някой от израстъците му. После можеха да бъдат подменени, разбира се, но операцията беше болезнена и можеше да доведе до психически травми. Аззи беше наясно, че трябва да върне човека на Земята невредим, така че да не създава проблеми за Тъмните сили, което би станало, ако те го покосят преждевременно.