Отново се почука.
Аззи провери външния си вид в напуканото огледало. Приглади веждите си, вчеса назад рижата си коса и погледна зловещо с експериментална цел. Да, тази вечер определено беше страхотен, готов за всеки кандидат, който мине през вратата.
— Влез! — каза той.
Когато вратата се отвори и Аззи видя посетителя си, изненадата му не беше никак малка.
Това бе непознат човек — много дребен, с голяма гърбица отзад. Беше увит с широка черна пелерина, чиято качулка бе вдигната над главата му. Дългото му кокалесто лице беше мъртвешки бяло, гробовно. Когато пристъпи напред, Аззи забеляза, че ходи с помощта на бастун.
— И кой си ти — попита Аззи, — че си позволяваш да идваш и да ме безпокоиш по това време на нощта?
— Аз съм Фрике — отговори куцият гърбушко. — Дойдох заради обявата ви. Както разбрах, търсите слуга, който да е готов на всичко. Аз съм точно такъв човек.
— Както виждам, не се страхуваш да препоръчаш сам себе си — отговори Аззи, — но преди теб има двама други кандидати. Поставих им проста задача и сега очаквам да се завърнат.
— А, да — каза Фрике. — Аз ги срещнах, поета и дамата. Стояха пред портала на гробището и събираха кураж, за да изпълнят това, което се иска от тях.
— Не трябваше да се бавят толкова дълго. Уреченото време за завръщането им отдавна изтече.
— О, господарю — каза Фрике. — За жалост ги сполетяха някои нещастия, така че на тяхно място дойдох аз.
— Какви нещастия? — попита Аззи.
— Господарю — отвърна Фрике, — аз донесох това, което искахте от тях.
Фрике бръкна под пелерината си и извади торба от щавена кравешка кожа, а от нея два пакета увити в зебло. В единия имаше осем пръста и един палец, гладко отрязани, може би с бръснач.
— Вижте — каза Фрике, — това са дамските пръсти.
— Тези са малко дебелички — отбеляза Аззи, след като ги разгледа и гризна малко от единия.
— За толкова кратко време не можах да намеря други, о, господарю.
— И защо не са пълен комплект? Липсва един палец!
— Ваше превъзходителство, може и да не сте забелязали, тъй като такова нещо би било под достойнството ви, но трябва да ви кажа, че Агата, която имаше амбиции да стане ваша слугиня, беше само с един палец. Не зная как е загубила другия и се боя, че вече е късно да науча.
— Това не е толкова съществено — каза Аззи. — Но аз исках и глава.
— А, да — отвърна Фрике. — Това, което трябваше да намери поетът. Човек може да си помисли, господарю, че тази задача е прекалено лесна, тъй като нашето местно гробище е пълно с подобни неща и няма да сгреши. Само че поетът обикаля около гробището прекалено дълго. Когато най-накрая се реши да влезе, той заби лопатата си на едно място, после промени решението си и започна да копае другаде, докато, в края на краищата, на мен ми омръзна да го чакам да изпълни задачата си. Така че, господарю, аз си позволих да я изпълня вместо него и едновременно да ликвидирам съперника си. Две неща с един удар.
Казвайки това, Фрике отвори чантата си и извади оттам главата на поета Хай.
— Не е отрязана гладко, както виждам — измърмори Аззи, но само колкото да каже нещо, защото беше много доволен от работата на този кандидат за негов помощник.
— Съжалявам, че нямах време да изчакам възможност за по-добър удар — каза Фрике, — но тъй като в околността този човек беше известен като лош поет, струва ми се, че това не е първият сполучлив удар, който му се е разминал.
— Фрике, ти си се справил отлично. Ще започнеш работа още в този момент. Според мен ти си връх сред смъртните. И тъй като си се справил толкова добре с тази първа задача, не се съмнявам, че ще ми донесеш и другите неща, които са ми нужни, след като ти обясня за како става дума.
— Надявам се да ви служа добре, господарю!
Аззи отиде до сандъчето си и от една малка торбичка от еленова кожа извади четири златни талера. Подаде ги на Фрике, а той се поклони до земята от благодарност.
— А сега — каза Аззи — трябва да се захващаме за работа. Полунощ току-що отмина, сега е времето на Злото. Готов ли си на всичко, Фрике?
— Готов съм, господарю.
— И какво очакваш да получиш за награда?
— Само да продължа да ви служа, господарю — отвърна Фрике, — и след смъртта, както и преди това.
Така Аззи разбра, че Фрике знае кой, или по-скоро какво, е той. Беше много доволен, че успя да намери толкова интелигентен слуга. Накара го да опакова багажа. Трябваше да се заловят за работа веднага.
Глава 6
Преди всичко останало, Аззи се нуждаеше от място, от което да ръководи всичко. Странноприемницата беше доста добра, но за жалост там беше много тясно, а и другите посетители проявяваха склонност към любопитство. А когато с Фрике започнеха да събират мострите си, неминуемо щеше да възникне проблемът с миризмата. Аззи знаеше няколко общи магии за запазване на човешкото месо прясно, но дори и те не можеха да неутрализират миризмата на смърт и гниене, която непременно щеше да съпътства работата. Дори и да наемеше хора, които да доставят лед от Алпите, пак би било недостатъчно. Да се поддържат запасите щеше да е непосилна задача и затова Силите на Мрака бяха забранили подобна операция — според тях не си струваше разходите и щеше да привлече прекалено много внимание.